Карлос погледна партньора си и направи гримаса. И двамата знаеха, че шейсет и осем процента от мъжкото население на Съединените щати носи обувки номер четирийсет и четири.
Хънтър внимателно пристъпи напред и се приближи до трупа. Гарсия и доктор Снайдър го последваха. С всяка крачка подгизналият от кръв мокет жвакаше под тежестта им върху дебелия найлон. Звукът напомняше на гумени джапанки, шляпащи по мокър под.
Главата на жертвата беше клюмнала на гърдите и по-голямата част от лицето ѝ не се виждаше. Хънтър се наведе към нея, за да я огледа по-добре. Онова, което видя, беше гротескно и ужасяващо. Лицето ѝ беше почти напълно изстъргано, от челото до брадичката. Повечето ѝ лицеви кости бяха оголени. Лявата ѝ очна ябълка беше влязла в допир с ъглошлайфа. Дясното ѝ око, от друга страна, беше пощадено, непокътнато, кръвясало и широко отворено, с мъртвешки, вледеняващ душата, втренчен поглед. Всичките страдания, на които е била подложена младата жена и целият ужас и агония, които бе преживяла, бяха обезсмъртени на повърхността на дясното ѝ око като моментална снимка.
Гарсия приклекна до Хънтър. Отвори широко очи за две секунди и после стомахът му го принуди да отмести поглед встрани.
— Господи!
Той се изправи.
Доктор Снайдър даде на Хънтър една минута и след това отново заговори:
— Следсмъртното вкочаняване е започнало, но все още не е в пълна степен.
Двамата детективи знаеха какво означава това — че жертвата е мъртва от по-малко от дванайсет часа.
Робърт погледна часовника си.
— Тогава е умряла рано сутринта, не миналата нощ.
— Да — съгласи се докторът. — Но ще трябва да изчакате доклада от аутопсията за определянето на по-точен час.
Хънтър най-после откъсна поглед от обезобразеното лице на жертвата и бавно започна да оглежда тялото — торса, корема, краката и ходилата. Изправи се и огледа тила, раменете и гърба ѝ. За разлика от Никол Уилсън тази жертва нямаше порязвания или охлузвания по никоя друга част на тялото. Убиецът не беше разрязал кожата ѝ с остър или тъп инструмент, нито я беше налагал с камшик като първата жертва.
— Изглежда, не са засегнати жизненоважни органи — обърна се Гарсия към доктор Снайдър. — Имаш ли някакви предположения каква е причината за смъртта? Дали се дължи на изтичане на кръвта от раните на лицето ѝ?
Погледът на доктора обходи стаята, спря се за момент на най-голямата локва кръв под стола на жертвата и след това отново се върна на Гарсия.
— Без аутопсия не мога да бъда сто процента сигурен, детектив, но вероятно смъртта се дължи на количеството изгубена кръв и неимоверната болка, на която е била подложена жертвата. Сърцето ѝ сигурно е работило три пъти по-бързо от нормалното, за да се опитва да замени изгубената кръв. Както виждате, всички нерви около лицето ѝ са оголени, и това означава, че мозъкът и е получавал множество сигнали за болка всяка секунда. Това е стресирало още повече сърцето и мозъка ѝ. В такива ситуации не е необичайно сърцето да откаже или мозъкът да подаде сигнал дишането да спре и белите дробове да престанат да поемат кислород.
— И колко време е продължило това? — попита Карлос.
— Невъзможно е да се каже — отвърна Снайдър. — Това зависи от два основни фактора — физическата и психическата сила на жертвата. На пръв поглед жената, изглежда, е била силна, както виждате. Млада. С добър мускулен тонус. Не е с наднормено тегло. Колко силно е било сърцето ѝ, също е важен фактор, но психическото здраве до голяма степен диктува съдбата ти в такива обстоятелства. Колко много е искала да живее, след като лицето ѝ е било разкъсано? Мозъкът може да продължи да заставя тялото да се бори или да му каже да се откаже. За тази жертва смъртта може да е настъпела за пет минути или за няколко часа.
Хънтър се приближи до кухненския плот и плика за веществени доказателства, в който беше ъглошлайфът. Моделът не беше съвсем нов, но не беше и стар, и това щеше да направи много по-трудно откриването на магазина, от който е купена машината. Погледна долната страна на дръжката. Серийният номер беше изпилен.
— Убиецът беше оставил машината на пода — поясни доктор Снайдър. — До стола на жертвата. Не беше направил абсолютно никакъв опит да я скрие.
До ъглошлайфа имаше две по-малки пликчета, които съдържаха по един сто двайсет и пет милиметров абразивен диск. И двата бяха използвани и окървавени.
— Дисковете бяха намерени в кофата за боклук — каза докторът, отиде при Хънтър до кухненския плот и посочи пластмасовата кофа за отпадъци в ъгъла срещу хладилника. Няколко кървави стъпки показваха пътя на убиеца, докато е прекосявал пода на кухнята по посока на кофата за боклук, и после обратно към мястото, където е била жертвата.