— Здравейте — каза Гарсия, пристъпи към него и протегна ръка.
— Аз съм детектив Карлос Гарсия от лосанджелиската полиция. Запознахме се вчера в дома ви, но може би не си спомняте.
Том изглеждаше зле. Косата му беше разрошена и сплескана на тила. Поразителните му очи, сега оградени с тъмни кръгове, бяха подпухнали и зачервени от плач, и кожата на лицето му беше осеяна с петна и обезводнена.
— Аз… не съм сигурен дали си спомням — отговори Том с отпаднал тон и стисна ръката му. — Умът ми още е замъглен от вчера. — Пусна ръката на Гарсия и отмести поглед встрани. — Искрено се надявах, че ще се събудя тази сутрин и ще открия, че всичко е било ужасен кошмар. — Гласът му потрепери. — Но всичко е истина, нали? — Отново погледна детектива.
— Да, за жалост.
Майката на Том целуна сина си по бузата.
— Може ли да ви задам няколко въпроса? — рече Карлос, нарушавайки мълчанието. — Не за вчера, а за Шарън Барнард. Доколкото разбирам, вие сте я познавали по-добре от всеки друг.
Том кимна.
— Тя беше най-добрата ми приятелка.
— Може ли? — Гарсия посочи канапетата. — Ще се опитам да бъда кратък.
Том се обърна към майка си:
— Мамо, би ли ни оставила сами, моля?
Госпожа Хобс отправи на Карлос поглед, който казваше: „Моля ви, не разстройвайте сина ми.“
Гарсия беше виждал този поглед много пъти. Той леко кимна.
Жената излезе от кабинета и затвори вратата.
— Извинявам се заради майка си — добави Том, седна на ръба на канапето и скръсти ръце на гърдите си. От време на време ги притискаше до тялото си, сякаш му беше студено.
— Не е необходимо да се извинявате. И аз съм единствено дете. Моите родители също се държаха прекалено покровителствено.
Младият мъж се намръщи.
Карлос видя недоумението му и обясни:
— Семейните снимки на лавицата. — Той ги посочи. — Освен родителите ви вие сте единственият друг човек на тях.
Том погледна фотографиите и кимна.
Гарсия започна с основни въпроси главно за да му позволи да се отпусне поне малко. Том Хобс познаваше Шарън Барнард от повече от шест години. Те бяха учили заедно в гимназия „Клеърмонт“ и бяха най-добри приятели от девети клас. Според Том Шарън никога не бе имала врагове, нито в училище, нито на работата, или поне в истинския смисъл на думата.
След пет минути гласът му вече звучеше по-спокойно. Той спусна ръце и се настани малко по-удобно на канапето.
Гарсия не се съмняваше, че нито едно от двете убийства не е извършено от страст, и опитът му подсказваше, че е много вероятно по някое време преди убийствата убиецът да е установил пряк контакт с жертвите. Той започна оттам:
— Знаете ли дали госпожица Барнард се е срещала с някого?
Том смутено се подсмихна.
— Шарън не си пада по сериозните връзки, ако схващате намека ми, детектив… — Той млъкна изведнъж и очите му отново се натъжиха. Щеше да мине известно време, докато започнеше машинално да говори за най-добрата си приятелка в минало време. — Съжалявам.
— Всичко е наред.
— Шарън не си падаше по сериозните връзки — опита пак Том. — В гимназията се срещаше само с две момчета и всичко продължи не повече от два месеца. Но, от друга страна, работата ни е такава. Винаги на път. Не се задържаме на едно място. — Той поклати глава при мисълта. — Трудно е да си намериш партньор, който е готов да се примири с такава програма. Не че тя си търсеше сериозен партньор.
Гарсия много добре разбираше тези ограничения. И неговата професия, макар и съвсем различна, имаше много сходен недостатък.
— Някакви случайни афери? — попита той.
Устните на Том за пръв път се извиха в лека усмивка.
— Искате да знаете дали Шарън имаше „приятелчета за секс“?
Карлос кимна.
— За съжаление трябва да ви задам някои въпроси от по-лично естество.
Том вдигна ръка.
— Не е необходимо да се извинявате, детектив. Напълно разбирам, че това ви е работата. Да, разбира се, че имаше. Шарън е… — Той отново млъкна и се натъжи. — Беше много привлекателна жена. Получаваше много внимание от мъже и понякога дори от жени. Да, непрекъснато я сваляха, особено женени мъже, но тя не припарваше до тях. Все повтаряше: „Мъжът с венчална халка е проблем, многократно умножен.“
Гарсия му се усмихна съчувствено.
— Знаете ли дали госпожица Барнард е имала интимни отношения с някого от Лос Анджелис?
— Не, с никого. Това беше едно от нейните „правилца“. Шарън имаше няколко правила. Не „играеше“ близо до дома.
— Защо? — попита Карлос.