Гарсия стана.
— Много ви благодаря, че ми отделихте време, господин Хобс. Много ни помогнахте.
Те си стиснаха ръцете и Карлос му даде визитната си картичка.
— Ако си спомните нещо друго, колкото и дребно да ви се струва, моля ви, не се колебайте да се свържете с мен. Може да се окаже много важно за нас. Номерът на мобилния ми телефон е на гърба.
Том взе визитната картичка, погледна я и я пъхна в задния си джоб.
— Разбира се, ще го сторя.
Изпрати Гарсия до външната врата.
— Детектив — извика Том, когато Карлос стъпи на пътеката, минаваща през моравата пред къщата.
Гарсия се обърна към него.
— Ще хванете психопата, който направи това на Шарън, нали? Моля ви, кажете ми, че ще го заловите. — Очите му се насълзиха, докато чакаше отговора.
Гарсия кимна.
— Да, ще го хванем.
Докато вървеше към колата си, той се надяваше, че думите му са прозвучали много по-убедително, отколкото се чувстваше.
47
Алисън Аткинс беше пристигнала в Лос Анджелис преди дванайсет години, когато беше едва шестнайсетгодишна. Тогава не се наричаше Алисън. Истинското ѝ име беше Кели Декър, но тя се беше заклела никога повече да не използва това име. Не можеше да го направи. Заради собствената си безопасност.
Като много други преди нея, куфарът на Алисън не беше пълен с много дрехи, но преливаше от мечти и надежди. За разлика обаче от повечето, които идваха в Града на ангелите, мечтите и надеждите ѝ не бяха да стане звезда, нито да направи кариера в Холивуд или в музикалния бизнес. Тя искаше само по-добър живот. А всеки живот щеше да бъде по-добър от онзи, който беше напуснала в Съмърдейл, Алабама, с население по-малко от хиляда души.
Алисън беше единствено дете, родено в строго семейство, привърженици на „Свидетели на Йехова“. Баща ѝ притежаваше магазин. Поради усложнения и факта, че на „Свидетели на Йехова“ не се разрешава кръвопреливане, майка ѝ беше починала при раждането ѝ. Баща ѝ обвиняваше бебето, а не религията си, за смъртта на съпругата си, и показа пределно ясно това на Алисън по време на детството и ранните ѝ години.
С железен юмрук баща ѝ настояваше Алисън да спазва безусловно правилата на избраното от него вероизповедание. Беше ѝ забранено да общува с хора, които не са от „Свидетели на Йехова“, да отдава чест на националния флаг на родината си, да дава тържествена клетва за вярност към Съединените щати, да става или да пее националния химн и да гласува. Освен това Алисън не беше празнувала нито един от рождените си дни. Избраната от баща ѝ религия ѝ забраняваше да го прави. Рождената ѝ дата обаче никога не минаваше незабелязана, защото баща ѝ винаги налагаше с брезови пръчки голия гръб на Алисън, докато кожата ѝ се изранеше. След това я заключваше в тъмна стая без храна и вода за двайсет и четири часа, за да размишлява какво означава идването ѝ на този свят — мрачен ден, изпълнен със страдания и болка.
Макар и изключително набожен човек, бащата на Алисън беше злобен грубиян, който използваше физическа сила, за да наложи волята си. Алисън не си спомняше нито един ден, докато живееше под покрива му, когато да не ѝ е крещял, да не я е карал да се чувства като грешка или да не я е удрял поне веднъж. И това бяха добрите дни. Понякога я биеше и налагаше толкова жестоко, че тя изгубваше съзнание. Той обаче беше много вещ в жестокостта си и не разкъсваше дълбоко кожата ѝ, нито чупеше костите ѝ.
Бащата на Алисън се ожени повторно, когато тя беше само на три години, и мащехата ѝ беше жестока като него. Тя знаеше за побоите — всъщност нанасяше на Алисън много от тях и присъстваше на повечето от другите — и насърчаваше съпруга си да продължава.
Когато Алисън навърши четиринайсет, баща ѝ каза, че сега тя е жена, която може да бъде оплодена и следователно „узряла“ да роди свои деца. „Узряла“ беше точно думата, която той употреби.
Една нощ Алисън чу, че баща ѝ каза на мащехата ѝ, че вече е избрал мъжа за Алисън — осемнайсетгодишният син на семейство съмишленици от „Свидетели на Йехова“ от Тенеси, с които се бяха запознали преди година. Тези думи изпълниха Алисън с повече страх от побоите, които бе изтърпяла. Тя се зарече, че предпочита да умре, отколкото да се омъжи за човек от религията на семейството ѝ.
Алисън не беше крадец, но когато я обзеха отчаяние и паника, не видя друг изход. Няколко дни след като подслуша разговора им, докато баща ѝ и мащехата ѝ спяха, тя взе половината пари от печалбата от магазина, които баща ѝ беше изкарал през последните няколко дни, и избяга от дома си. За една нощ Алисън извървя двайсет и седем километра, без да спира, докато стигна до град Феърхоуп, където си купи еднопосочен билет за автобуса за Града на ангелите.