Хънтър застана нащрек. Не очакваше това. Първото съобщение в началото на списъка беше от 19:23 часа.
Хайде, вдигни телефона, Шарън. Не искаш ли да играем?
Робърт прочете думите и погледна партньора си.
— Проверихме номера на подателя — каза Гарсия. — И познай — предплатен мобилен телефон, непроследим. Няма предишни обаждания или съобщения. Всички обаждания и съобщения са до номера на госпожица Барнард. След това сигналът прекъсва. Убиецът е унищожил телефона.
Хънтър отново насочи вниманието си към разпечатката.
Отговорът на Шарън Барнард гласеше:
Заври си го отзад, извратеняко. Който и да си, блокирам номера ти.
Убиецът: Знаеш ли какво? Забравѝ за телефона. Нека те попитам нещо. Сети ли се да заключиш предната врата?
Шарън Барнард не отговаряше.
Убиецът: Хайде, отвори вратата, Шарън. Аз съм отвън. Нека се позабавляваме.
Робърт отгърна на следващата страница.
Шарън Барнард пак не отговаряше.
Убиецът: Е, добре. Пък и на кого му трябва врата? Може би ще вляза по друг начин.
Записът свършваше.
Хънтър прочете целия писмен запис още два пъти.
— Това ли е всичко?
— Да — потвърди Гарсия. — Няма нищо друго. Но убиецът се е обадил два пъти на госпожица Барнард точно преди да изпрати първото съобщение. Обажданията не са продължили дълго.
Робърт го погледна озадачено.
— Да, вече се свързахме с нейния доставчик и поискахме или аудио, или писмен запис на разговорите. До утре може да получим нещо.
Карлос започна да крачи напред-назад пред таблото със снимките.
— Срещал ли си такъв човек, Робърт? Той е като проклет хамелеон по отношение на начините, по които действа. — Гарсия посочи листовете на бюрото. — Съобщенията показват друга, съвсем различна промяна на метода на действие от предишното убийство.
Робърт много добре знаеше какво има предвид партньорът му.
— Този път е избрал да внуши страх — отбеляза.
— Точно така. С Никол Уилсън, вместо да я тероризира, той се е сближил с нея, разказвайки ѝ лъжливата история, че е братовчед на госпожа Бенет от Тексас. Не е искал да я плаши. Търсел е доверието ѝ. Но с Шарън Барнард… — Карлос поклати глава. — Искал е страха ѝ, не доверието ѝ.
— И със сигурност го е получил. Липсата на реакция към съобщенията. — Хънтър посочи писмения запис. — Причината тя да не отговаря не е защото го е пренебрегвала, а защото е била вцепенена от страх. Знаела е, че той ще влезе в къщата.
— Тогава защо не се е опитала да се обади на 911?
— Може да го е направила, но да не се е свързала. А може би не е имала време. Или в паниката си не се е сетила. Трезвото мислене, когато се страхуваш толкова много, е трудна задача, Карлос.
На вратата на кабинета им се почука три пъти.
— Влез — извика Гарсия.
— Детективи — каза мъжът, който отвори вратата и вдигна синята папка, която държеше в дясната си ръка, — мисля, че ще искате да видите това.
54
Тази сутрин като всяка друга, откакто Червей беше взет в плен, Чудовището отключи вратата на килията му точно в шест без петнайсет. На момчето му беше лошо цяла нощ. Вечерята му предишната вечер беше собственото му повърнато, което изяде от пода в прожекционната зала на горния етаж. И Чудовището го накара да изяде всичко до последната капка. Червей повърна отново, но за щастие, след като се върна в килията, далеч от очите на похитителя. Този път, обзет от страх какво ще се случи, ако още веднъж изцапа пода, той повърна в кофата, която му служеше за тоалетна.
— Събуди се и ставай, Червей — с бодър и весел глас извика от прага Чудовището. — Шест без петнайсет е. Време е да изпълниш задълженията си.
Червей не беше спал цяла нощ. Лявото му око беше подуто и болките в корема му бяха остри като пробождания с нож. Те бяха в резултат на продължителен глад и гадене на сухо. И главата го болеше убийствено, сякаш в черепа му бяха проникнали тръни, бяха се впили в очните му ябълки и ги пробиваха като пощурели кълвачи. Освен това през нощта имаше момент, когато не беше сигурен дали е изпаднал в делириум, или Чудовището е донесло нова жертва, защото беше сигурен, че чува женски писъци.
— Знам, че ме чу, Червей. Вдигни мързеливия си задник от леглото. Не ме карай да идвам там.
Червей се беше свил на кълбо и лежеше на една страна върху мръсния дюшек, гледайки към стената. Когато чу гласа на похитителя, почувства, че волята да продължи да живее го напуска.
И той не се съпротиви.
Какъв беше смисълът да живее, ако трябваше да изтърпи още един ден в ръцете на този звяр?