— Още от самото начало — добави Хънтър, обръщайки се към партньора си — и двамата имахме подозрения, че извършителят ще убие отново, помниш ли? И че ще стане рецидивист.
— Ами, ако вече е рецидивист? — попита Карлос, схващайки мисълта му.
Сандърс кимна в знак на съгласие.
— Именно. Поне когато става въпрос за отвличания. — Пак посочи папката, която беше дал на Хънтър. — Е, малката вероятност може би си заслужава. Вижте какво има тук.
56
Начукай си го, извратено лайно.
Начукай си го, извратено лайно.
Червей повтаряше тези думи наум и възнамеряваше да ги изкрещи гневно в лицето на похитителя, но докато Чудовището се приближаваше, инстинктът за оцеляване, най-първичният от всички човешки инстинкти, го завладя. Вместо да каже онова, което беше репетирало, момчето измънка:
— Съжалявам, господине. Ставам.
И все пак Червей се беше забавил с отговора си. Лицето на мъжа вече се беше зачервило от гняв. Той сграбчи детето за косата и го повдигна от земята.
Червей напразно посегна към главата си и хвана стиснатия юмрук на похитителя. Тялото му за пореден път мълниеносно се изпълни с болка. Опита се да изпищи, но нямаше сили и гласните му струни произведоха само едно слабо и приглушено: „Уууф.“
— Трябва да се държиш по-добре, Червей. Започвам да губя търпение с теб.
Чудовището пусна косата му, но краката на момчето бяха твърде немощни, за да го държат, и то се свлече на колене.
Наложи се да използва цялата си воля, за да сдържи сълзите си.
„Няма да плача повече — зарече се момчето и стисна зъби. — Няма. Никога вече.“
— Хайде, Червей, да вървим.
Все още треперейки, Червей се изправи и тръгна след мъжа, който го заведе в кухнята. Както винаги Чудовището си беше приготвило закуска, която тази сутрин се състоеше от бъркани яйца, три препечени филии, намазани с масло, три парчета бекон, купа корнфлейкс с мляко и голяма чаша портокалов сок.
Първата задача на Червей за деня беше да гледа как похитителят изяжда закуската си. Колкото и гладен да беше Червей, ако оближеше устни, макар и само за частица от секундата, Чудовището го зашлевяваше през лицето толкова силно, че от устата му потичаше кръв. Когато се нахранеше, ако имаше някакви остатъци, мъжът ги хвърляше на пода и разрешаваше на Червей да ги изяде без прибори, използвайки само окованите си ръце. След това момчето трябваше да измие всичко, включително тенджерите и тиганите в умивалника, а после — да почисти пода с четка, малко по-голяма от четка за зъби. Ако решеше, че подът не е достатъчно чист, Чудовището караше момчето да го изближе целия.
Червей зае мястото си, заставайки срещу масата със закуската и похитителя. Чудовището се хранеше, използвайки пластмасови нож и вилица, и бавно поднасяше храната към устата си, като през цялото време не изпускаше от поглед гладното момче. С всеки залък мъжът дразнеше Червей, като издаваше одобрителни звуци, сякаш ядеше най-вкусната храна на света.
На Червей беше забранено да затваря очи или да отмества поглед. Ако го направеше, Чудовището го наказваше.
„Начукай си го, извратено лайно.“ — Думите още се въртяха в главата на Червей. Беше готов да ги изрече, но инстинктът му за оцеляване надделя над желанието да умре.
Момчето мълчеше.
Чудовището седна до масата и насочи поглед към вестника до чинията със закуската, но не посегна да вземе ножа и вилицата. Този път погледна момчето, което стоеше до стената и го наблюдаваше.
Червей продължаваше да трепери. Не знаеше още колко дълго ще го държат краката му, но остана верен на обещанието и засега не беше проронил нито една сълза.
Мъжът проследи погледа му, който изненадващо не беше отправен към храната на масата, а към вестника.
Похитителят застана неподвижно, преценявайки сценария, а после се усмихна и направи нещо абсурдно — отмести настрана чинията, без да е докоснал храната.
— Знаеш ли какво, Червей? Тази сутрин не съм гладен. Може да изядеш закуската ми. Цялата.
Червей не помръдна. Беше сигурен, че не е чул добре.
— Ето — добави Чудовището и бутна настрана и чашата с портокаловия сок, и купата с корнфлейкса. — Изпий и сока. Не съм жаден.
„Това е сън. Не може да е друго — помисли си момчето. Нямаше друго обяснение за невероятното нещо, което се случваше пред очите му. — Сънувам нещо налудничаво, колкото и реално да изглежда. Скоро ще стане шест без петнайсет, Чудовището ще отключи вратата на килията и ще започне реалният ми ден.“