Снимката му не беше там.
Ако все още имаше нещо, което Червей можеше да нарече „свят“, то рухна пред него.
„Сънувам. Това трябва да е сън. Няма друго обяснение за това откачено утро“ — мислеше си.
— Нищо? — попита Чудовището и устните му се разтеглиха в злобна усмивка.
Червей не откъсна погледа си от вестниците, които сега бяха разпръснати по цялата маса. Здравото му око все още търсеше от вестник на вестник.
„Пропуснал съм съобщението. Някъде тук е. Трябва да е тук“ — повтаряше си.
— Ако продължаваш да ги гледаш, снимката ти няма да се появи като по чудо във вестника, Червей. Нека ти спестя усилията. Тя не е тук. Никога не е била.
Момчето се разтрепери.
— Не се ли зачуди откъде знам, че днес имаш рожден ден, Червей? — Мъжът повдигна рамене. — Не съм те питал. И ти не си ми казвал.
Момчето обърна глава и погледна Чудовището. Всичката лудост се беше случила толкова бързо тази сутрин, че не се беше замислил за това.
„Да, откъде знае той, че днес имам рожден ден?“ — повтори.
— На този въпрос може да се отговори с отговорите на други два въпроса. — Чудовището пак млъкна и повдигна вежди, за да наблегне на думите си. — Защо няма твои снимки във вестниците? Защо няма съобщение за момчето, което е изчезнало, след като си е тръгнало от училище преди седмица и половина?
Червей почувства, че се задушава. Не каза нищо. Не знаеше какво да каже.
— И отговорът е — защото никой не е съобщил, че си изчезнал, Червей.
59
— Прелисти страницата — каза Сандърс, — защото тук започва да става интересно.
Хънтър го направи и той продължи да разказва:
— Пет месеца след изчезването на госпожица Дилард през юли 2009 година изчезва и Сандра Оливър, двайсет и четири годишна банкова служителка от Фресно. Тя живеела сама в западната част на града. Разследването на отдел „Изчезнали лица“ пак стига до заключението, че похитителят я е отвлякъл от дома ѝ и пак няма следи от влизане с взлом или борба. Местопрестъплението е почти идентично с това на госпожица Дилард — относително чисто, никакви пръстови отпечатъци или други следи, само няколко влакна и две стъпки от обувки до задната врата. Номерът на обувките и грайферът на подметката съответствали на намерените на мястото на отвличането на госпожица Дилард, затова подозренията, че извършителят е същият, били големи. А сега, познайте кой работел в съседната къща в седмицата на изчезването на госпожица Оливър? — Не дочака отговор. — Точно така, нашият приятел Матю Хейд. Той извършвал някои дребни ремонти в имота и пренареждал градината отпред. Сандра Оливър изчезнала два дни след като свършил работата. Полицията отново почукала на вратата му и пак нямали достатъчно основания да го арестуват. Детективът, ръководещ разследването, успял да издейства заповед за обиск на дома му, но не открили нито уличаващо. Седмица и половина след изчезването ѝ трупът на госпожица Оливър бил намерен на затревена площ в северната част на града.
Интересът на Хънтър и Гарсия се засили.
— А сега ми кажете дали следното ви звучи познато — продължи Сандърс. — Тя била намерена напълно облечена, положена във формата на човешко разпятие, с прибрани един до друг крака и разперени ръце с дланите нагоре. На китките и глезените ѝ имало следи от завързване.
Робърт и Карлос вдигнаха глави и погледнаха детектива от отдел „Изчезнали лица“.
— Следва снимката ѝ — обясни той и кимна към папката.
Те отгърнаха на следващата страница и се стъписаха.
Сандра Оливър беше дребна жена, която приличаше на Никол Уилсън. И нейното лице беше овално и оградено от дълга до раменете тъмнокестенява коса.
Хънтър разгледа следващата снимка, която беше направена от криминалистите и показваше положението, в което е бил намерен трупът на Сандра Оливър. Ако краката ѝ бяха разтворени, тя щеше да бъде оставена в същата поза като Никол Уилсън върху подобна площ със зелена трева.
За да ги сравни по-добре, той погледна снимката на Никол Уилсън от местопрестъплението на таблото. Нещата наистина ставаха интересни.
Сандърс проследи погледа му и добави:
— Аутопсията е потвърдила, че госпожица Оливър е била изтезавана няколко дни, преди да умре.
— Как е била изтезавана? — попита Гарсия.
— Била е жестоко пребита. Кожата ѝ била тъмносиня, покрита с охлузвания и хематоми, но нямало порязвания. Неизвестно защо нападателят малтретирал тялото ѝ, но оставил непокътнато лицето ѝ, както виждате на снимките. Според съдебния лекар травмите по тялото ѝ са били нанесени само с ръце — по-точно, удари — от човек с големи юмруци. — Той млъкна, за да си поеме дъх. — Освен това я пребил експертно. Само повърхностни наранявания. Никакви счупени кости или увредени вътрешни органи.