Фридрих Незнански
Отписаният
Маршът на Турецки #22
Тази книга отначало докрай е измислена от автора. Използвани са някои автентични материали както от практиката на автора, бивш следовател и адвокат, така и от практиката на други руски юристи. Но събитията, мястото на действие и героите са измислени. Съвпаденията с имената и названията на реално съществуващи лица и места могат да бъдат само случайни.
Част първа
Списъкът на килъра
1.
Когато телефонът иззвъня, двамата с жена ми замряхме и се погледнахме в упор. Още повече че никак не беше трудно.
— Нали каза, че си изключил телефона! — възмути се тя.
— А не се ли канеше ти да го изключиш? — озъбих се аз и се облегнах назад.
— Сигурно е твоят Меркулов. — Тя ми обърна гръб.
По дяволите. Нямам никакъв личен живот. Беше късно утро, тъкмо онзи половин час преди събуждането на дъщеричката, когато моите възможности започваха да съвпадат с желанията й. Вечер едва се тътря, гледам час по-скоро да се бухна в леглото, а рано сутрин Ирина не иска да чува за нищо такова.
После ще се събуди детето и всичко се завърта…
Сигурно е Меркулов — кой друг може да е. Ще те намери дори да си изключиш телефона. Винаги не навреме. На това отгоре недоволства, че не се обаждам веднага.
Наложи се да стана.
— Александър Борисович! — започна Меркулов и с началническата си интонация показа недоволството си. — Много спите.
— Компенсирам размера на заплатата си — отвърнах аз.
— Не ти ли се обадиха вчера от Министерството на отбраната?
— Само те ми липсват. — Аз въздъхнах. — Пак ли нещо около генералите вилостроители?
— Позна! — отвърна злорадо Меркулов. — Твоят любим генерал Тягунов, нали му води едно дело. Иска да пообщува с теб. С теб и с никой друг.
— Защо ли не го пратих зад решетките — рекох, — поне щях да се наспя. А какво прави нашата военна прокуратура? Тези дела са тяхна работа.
— Всичко е съгласувано. Тягунов иска да работи само с теб. Много му харесало как си ровил около него миналия път. И почти го прати в дранголника. Вече си беше приготвил два чифта бельо и торба със сухари. Такова нещо не се забравя.
— Добре де, ще се подиграваме ли — промърморих и започнах да настръхвам от студ.
Каква беше работата. Вилата на Тягунов струваше не по-малко от милиард. Три етажа, подземен гараж с всички удобства. Бях там. Обикалях, гледах, катерих се. Веднъж — официално: направих обиск и оглед на помещенията с благословията на Меркулов, втория път навестих замъка частно. Когато първия път мерех, бяха успели да скрият някъде войничетата. Около мен имаше само ухилени физиономии на цивилни строители. Втория път — всички войници си бяха на мястото, всички очакващи уволнението.
Като свършат къщата, и си отиват. Такива са правилата при тях.
Лично аз не бих живял в такава къща. Колко души трябват, за да поддържат чистотата в стаите? И колко ключалки, катинари, кучета и телохранители? После разбрах каква е работата. Съседът, генерал-лейтенант, има двуетажна вила. С басейн. И жената всяка нощ нашепва: срамота за теб, генерал-полковник си, заместник-министър, пък да имаш същата вила. Къде отива субординацията? Той има две звезди на пагона и два етажа. Ти си с три звезди. Значи и етажите ще са поне три. Я се опитай да кажеш нещо за офицерската чест и достойнство — ще ти опява до припадък. Как ще гледа тя съседката генералша? Сякаш мъжът й не е генерал-полковник, а само полковник. Може да се каже — разжалван.
Войничетата не се оплакваха от нищо. По-скоро да си ходят у дома. Освен това — тук намазаха. Никакви наряди, никакво биене на крак. Хранят те до пръсване. Като дойде генералшата, носи банички собствено производство. Не е още стара и пълна. Току ще извика вътре при нея Мансур, ефрейтора, да й помогне да закачат пердетата или да преместят някои мебели. Мансур се връщаше, мълчеше си и когато пак дойдеше шефката, се изчервяваше, ако тя го погледнеше.
За друго ходех там. Не ми пука за личния живот на третата жена на генерала. Ако ще, десет да има. Гледах повече процентите и нарядите, разсеяно давах ухо на онова, което ми пошушваха.
А шушукането ставаше все по-високо и настойчиво. Главно сред цивилните строители — техническите ръководители и бригадирите. Особено като започнаха да им бавят заплатите. Сега в страната излезе такава мода — да не се плаща. Няма пари и точка. Същинска епидемия. Нещо като халваджията за бозаджията при банкерите и работодателите.