— От какво се изплаши наистина? — попита Кирил.
— Сьома и Федя ми бяха приятели — рече Горюнов, без да вдига очи. — И аз помислих…
— Защо се държиш като девица! — възмути се Макс. — И какво от това? И ние дружахме с тях. Но не хукнахме при следователя, нали?
— А аз не знам защо веднага помислих за сина на генерал Тягунов — каза Серьожа. — Изключително точен. Опасен… Освен това съм имал вземане-даване с жена му. Сега тя пее в театър „Станиславски“. Ала Светлова. Казваше, че за това уж можел да ме убие.
— М-да… — обади се Кирил след кратката пауза. — Сега се криеш от него: Но аз на негово място щях да започна именно от теб. Впрочем още не е късно.
— Пак започваш. — Макс се намръщи. — Сега трябва да говорим за друго. Тя, тази Ала, може ли да ни изведе до мъжа си? А ако го преоткупим? При това е уникален стрелец. Ще му платим два пъти повече от досегашния му договор, а на нея комисиона. Какво ще кажете?
— Мислил съм за това — обади се Серьожа. — Боя се, че няма да го издаде дори да знае. Историята никак не е проста. Тя се чувства виновна пред него, разбирате ли? Но ще се опитам.
— Става дума за друго — рече Кирил. — Сами ли ще търсим снайпериста, или Серж ще отиде при този Турецки, с когото ще обединим усилията си, докато не са ни изпозастреляли?
— В никакъв случай! — възкликна Макс. — Нека си върви паралелно разследване. И ще видим чии следователи ще се окажат по-добри.
— Бъди нащрек с Турецки — напомни Кирил. — Още повече че към него са командировали началника на МУР — Грязнов. Добре ще е да научим какво са открили. С това се заемам аз. А ти искаш ли да задействаш твоите хора от „Лубянка“?
— Добре… — отвърна уклончиво Макс. — Но сега друго ме интересува. Обясни ни почерка на килъра… Защо стреля непременно в основата на тила? Не може ли да наведе мушката? За да търсят някого другиго? Така е събрал срещу себе си всички хрътки, които са пуснати да го ловят. Не разбира ли, какво? Каква е причината, можеш ли да ми обясниш?
Кирил почеса демонстративно остригания си тил, сякаш търсеше мястото, където ще се прицели снайперистът.
— Казва ли ти някой… И аз се чудя. Там е най-сигурно. Като уцелиш, няма нужда от втори куршум. Прекъсва шийните прешлени, разбираш ли?
— Не — отвърна насмешливо Макс. — Може би по този начин хвърля предизвикателство на нашите прочути Шерлок Холмсовци?
— Ако ме смущава нещо, то е, че Турецки с неговите хора сигурно си задават същите въпроси — каза Кирил. — А ние откриваме велосипеда. При цялата ти безспорна мъдрост, Макс, все пак не си професионален следовател. Затова не бива да поемаме чак толкова ангажименти. В противен случай от нашата голяма мъдрост ще последват печални неща.
— Бъди кратък! — Макс врътна глава. — Какво предлагаш?
— Нека Серж отиде при Турецки. Не толкова да разказва, колкото да подпита. Трябва да се покажеш, когато всички мислят, че се криеш.
— Какво ще кажеш? — Макс се обърна към Горюнов. — Днес мълчиш, сякаш си се видял на мушката. Съгласен ли си с Кирил?
— Зависи с какво — отвърна Серьожа. — По какъв начин възнамерява да използва факта, че ни убиват, в наша полза?
— Още не знам. — Кирил се усмихна. — Засега не съм мислил. Но там се крие тайната на победата, знаеш го не по-зле от мен. А за твоята договорка със следователите вече казах. Възможно е твоето явяване да свали някои подозрения по наш адрес, ако са възникнали такива при тях.
— Или ще ги усили — допълни Серьожа. — Ще решат, че е заговор.
— А не е ли заговор? — Кирил продължаваше да се усмихва.
— Ще ми се да мисля, че засега не е — отговори Серьожа, без да сваля поглед от него.
— Край! — отсече Макс. — Защото ще се изпокараме. Казах край! Кой има въпроси?
— Обеща да финансираш закупуването на картофи в Холандия — обади се помощникът на министъра на селското стопанство.
— Не бих искал да ви отказвам, както се изрази една дама. — Макс разпери ръце. — Нека твоят шеф да напише на моя писмо. А аз ще помисля. И ще потърся. През зимата сме загинали без картофи. И всичко останало! Нямам с какво да платя на армията в Чечня… Между другото, един въпрос към нашия донжуан, заради когото започна тази война срещу нашего брата помощника на министъра. — С какви пари живее и работи твоят килър? Ако е борец за идеята, както твърдиш? Все пак тия пътувания, хотелите и всичко останало струват пари?
— Сигурно това се питат и в Главна прокуратура — промърмори Кирил. — А ние ги дублираме.