Върнах вестника на Володя. Може и така да е. Пък може и да не е.
Той разбра всичко това по погледа ми, наведе очи и скри вестника в старата си чанта.
— Може ли да погледна? — попита ревниво Слава, не знам защо го бяхме забравили.
— Да, заповядайте! — трепна Володя. И пак извади вестника.
Володя пъшкаше, охкаше, клатеше глава. Чакахме го търпеливо.
— А пък аз нямаше да оставя това без внимание — каза Грязнов, когато връщаше вестника. — Забрави ли, че ме праща в Олимпийския комитет и във Федерацията по стрелкови спорт? Та и това момиче, и този ухажор всъщност са били в националния. Едва сега си спомних имената им. Мога да проверя още веднъж. Ясно ли ти е сега какво се получава?
Ние се спогледахме озадачено. Володя мълчеше скромно, за да не пречи на мислите на прочутото ченге да текат и се оформят в логически фигури. Май пак ни тръгна карта.
— Излиза само, че има много съвпадения — казах аз, — дори прекалено много. Непрекъснато очакваш нещо такова. Всичко е много по-просто, отколкото си го представяме. Така или иначе всички действащи лица са свързани с Чечня. Друг въпрос от какво се е ръководел нашият отмъстител в подбора си… Ако помниш, бившата му жена каза: не превръщайте мъжа ми в отмъстител. Да, отмъстител! Човек, дето се е прежалил и само отмъщава, без да мисли за съдбата си, за жена си, който всичко е загубил и не търси нищо. Само мъст! Ето доминантата на поведението му. Сега разбра ли?
Слава скочи и закрачи из кабинета.
— При това знае много. И би могъл да разкаже. Още от самото начало стана ясно, че всички убийства не са случайни.
— На тебе е ясно — изломотих аз.
— И на теб — не ме остави Слава. — Колко пъти тайно сме одобрявали избора му. Забрави ли?
Посочих с очи Володя. Какво ще си помисли, като слуша подобни откровения?
— Володя е наш човек! — махна с ръка Грязнов. — Между другото, ще ти го взема. Ще му дам прилична длъжност и по-прилична заплата!
— Ама няма да дойда — рече Володя.
— Ще дойдеш и песен ще пееш! — обеща му Слава. — И ще ме надминеш! Пък и какво ще правиш ти, творческата личност, в прокуратурата? Ще се превърнеш в същия досадник като шефа си.
— Говори така от завист — намигнах на Володя. — Някога искаше да идва тук.
— Някога на млади години, когато се скарах до смърт с шефа си — започна да обяснява Слава. — После бях благодарен, че не ме взеха. Моят начин на мислене не ставаше за тях! Не говоря за моите начини за самостимулиране. Но тукашните прокурори са нищо без нас, оперативните служители, работните коне! Истинската работа е само при нас, в криминалната милиция.
— Добре де — казах аз. — Три на два за теб. Разтовари ли се? Да караме нататък. Володя, ти си се докопал точно до каквото трябва. Картината съвпада. А какво си разузнал за потърпевшите, за убитите помощници на велики шефове. Те също ли имат някакво отношение към чеченските събития?
— Чуйте разказите на хората, които са ги познавали отблизо — предложи Фрязин.
Изглежда, Володя мислеше, че не му вярваме. Смятаме, че нагажда отговорите. Сигурно така изглежда отстрани. И не е зле да ги послушаме. Но погледнах тъжно огромната камара с протоколи и касетите, които Володя извади пред нас, и ме заболя главата.
— По-добре със свои думи — рече Грязнов, след като ме погледна бегло. — Както за тези, за които току-що говори…
— Там нещата не са толкова явни… — започна Володя. — Прерових няколко тона вестници и десетки записи с разговори.
— Кога успя? — не се сдържах аз. — Нали дежуреше нощем, участваше в операция „Трал“…
— И разбрах, че не се занимавам с най-важното — отвърна Володя. — По-лесно е да намериш името на много известен човек в някой вестник, отколкото убиец сред десет милиона жители.