— Възможно е да има спонсор — предположих аз.
— Ако се съди по това, което знаем, най-вероятно е вълк единак — обобщи Меркулов. — Въстанал сам срещу всички. Отмъстител, както вече каза и ти. Или нещо, което вече се нарича чеченски синдром.
Погледнах Володя под око. Сигурно имаше какво да каже, но не се решаваше да се намеси в разговора на светилата от следствието. Излишната почтителност не води до добро, знаех го от собствен опит.
— Искаш ли да добавиш нещо? — попитах Фрязин.
— Извинете, но исках да кажа…
— Хайде, прекъсвай ни, у нас има свобода на словото, като на митингите — рече Слава.
— Във вестниците пише за тези, които трупат пари от чеченската война — започна Володя. — Наистина, не съобщават имена. Но пишат много и настойчиво. Може да знаят нещо. А ние само ги заобикаляме. Забраняват ни да контактуваме с пресата.
Той прехапа език, понеже при тези думи Грязнов и Меркулов погледнаха едновременно към мен.
— Ами да — подразних се аз, — имаше такова нещо, и аз, и други забраняваме да се дават интервюта на журналистите. Какво гледате? Забравихте ли колко вреда имаше от публикациите им? Пък и съдът не се радва, ако във вестниците се появяват писания преди гледането на делото. Толкова доказателства са компрометирани по вина на недобросъвестни журналисти.
— Пък и новият главен прокурор неведнъж ни е молил да не даваме информация, преди делото да влезе в съда — допълни Меркулов.
— Свободата на словото се простира до края на моя кабинет — добавих аз. — Тук говорете каквото искате. Всичко, което ще помогне за разкриването на престъплението.
— Но може ли да издиря тези, които пишат за далавераджиите от войната в Чечня? — попита Володя. — И да ги разпитам?
— Тук няма нужда от разрешението ми — казах аз. — Разрешено е всичко, което е полезно за делото.
— Как не разбираш, та той няма достатъчно опит в общуването с репортерите… — каза меко Костя. — С тях човек трябва да е предпазлив. Нужен е особен контакт.
— Хайде тогава да проведем някаква пресконференция — предложи Слава. — Дори да е при нас, на „Петровка“. Ще съберем пишещите братя, ще отговорим на въпросите им. После ще ги разпитаме пък ние. Кое е главното за нас? Нашето дело. И журналистите могат много да са ни полезни, ако ги предразположим към себе си. Още повече че с тях ще беседва не маститият Турецки, този динозавър от разузнаването, а младото доверчиво дарование на име Володя Фрязин…
И Слава прегърна приятелски младия ми помощник.
Ще го отмъкне, като едното нищо ще го отмъкне!
15.
Телефонът събуди Ала към един по обяд. Като надигна леко глава, видя пред себе си гладкото голо рамо на Валера Сурков, сина на гримьорката й, който бе осветител в театъра. Той дори не помръдна. Спеше дълбокия сън на изморен млад мъж. По-млад с дванайсет години. Сигурно се обажда неговата мамичка, търси го… А доброжелателите, както винаги, само чакат да подскажат къде може да е нощувало ненагледното й чедо.
Тя спусна краката си на пода, хвана слушалката на радиотелефона и мина боса в другата стая.
— Аз съм, Павел — каза бившият й мъж. — Събудих ли те?
Тя усети как дъхът й спира, а краката й омекват.
Затвори вратата към спалнята бързо и по инерция, сякаш той можеше да види кой е там.
— Какво мълчиш? — попита той. — Да не си глътна езика?
— Ами още не съм закусвала — отговори тя с дрезгав от съня глас. — Здравей!
— Исках да те помоля за нещо — започна Павел.
— При мен не бива — отвърна веднага тя.
Той помълча. Изглежда, размишляваше: дали да затвори веднага, или малко да почака. Тя също разбра, че с изпуснатата забрана се издаде, и не можеше да намери необходимите думи.
— Имаш нужда от моята помощ ли? — попита Ала. — Тук ли си, в Москва?
Сега тя мислено се похвали, че зададе естествено въпросите на човека, за когото сякаш нищо не е знаела.
— Трябват ми пари.
— Така изведнъж ли? — На него винаги всичко му трябва на мига, веднага. Така започна любовният им живот. Някога неговата страст я подчини изцяло. Едва се запознаха, а на сутринта вече бяха любовници.
Освен това той се учудваше, че тя се оказа девствена. „А ти какво очакваше?“ — попита тя тогава обидена. Той я прегърна внимателно за раменете. И на нея й се прииска да се скрие върху силните му гърди, зад широките му рамене.