— И ще станеш съучастник.
— Вече станах… — каза тя, а после се сепна и бръкна в чантичката си.
— Само не сега — спря я той. — И не тук. А ще станеш съучастник, ако не донесеш за срещата ни.
Тя го погледна изплашено. Той се усмихваше напрегнато.
Все пак доста се е променил. Отслабнал е, под очите му има торбички. И това постоянно напрежение, което го издава веднага — ако гледаш внимателно, разбира се.
— Нали ти предложиха да съобщиш, ако се свържа с теб?
Тя кимна.
— Тогава съобщи — рече той. — Само без подробности. Срещнали сме се и точка. И оттогава не съм се обаждал. Разбрахме ли се?
Павел сложи дланта си върху ръката й. От съседните маси ги оглеждаха внимателно. Там пиеха внесена отвън водка и хапваха за мезе пушено месо, миризмата му се носеше от кухнята.
— Защо правиш това? — не се стърпя тя.
— Кое? — попита той, като се усмихваше спокойно.
— Убиваш хора — едва изрече тя с треперещ глас.
— Не убивам хора. — Той сви рамене. — Убивам тези, които убиват невинни. А те не са хора. И стига за това… Исках да ти кажа още нещо: пя превъзходно. Много съжалявам, че не можах да остана за второ действие. Ти си в чудесна форма. Понякога просто забравям, че ти си ти.
— Благодаря за комплимента. — Ала се усмихна насила, после лицето й потъмня при вида на двама здравеняци, които станаха от съседната маса и се насочиха към тях. Вървяха бавно, клатушкаха се, устата и брадите им блестяха от мазнина.
Павел разбра всичко по погледа й и вътрешно се стегна.
— Да се махаме, много те моля! Ти не бива…
— Стой кротко — рече той спокойно.
— Не желаете ли да се присъедините към нашата маса? — попита единият от младежите, най-якият, и Ала я лъхна на кръчма и чесън. — Че все сме сами. А ни е скучно, няма много момичета.
— Имаме делови разговор — каза тихо Павел. — Не виждаш ли?
— Все работа, работа… — внезапно към тях се присъедини едно курве. — Може пък да скучаем сами. Те са осем, а ние с Надка две, нали? Бе какво ще ги кандърдисваш! Хващай ги и води.
И тя застана до масата им. Този, който ги канеше, си сложи свойски ръката върху рамото на Ала.
— За начало да се запознаем, а? — попита той. — Кротувай, мухльо, не говоря с теб.
— Ръцете! — Павел сякаш изкомандва, като видя как Ала се опитва да се измъкне. — Ръцете, казвам!
После направи някакво светкавично движение — и желаещият да се запознава изведнъж се просна на земята. С лице към фаянсовите плочки, ръката извита зад гърба. Павел го удържаше с една ръка сякаш без особени усилия. В другата му ръка блесна пистолет, което накара цялата компания да се отдръпне и да изпопада на земята.
— Предупреждавах ли те? — Павел попита преобърнатия.
— Боли бе, звяр… Какво гледате? — извика към приятелите си, без да вижда оръжието в ръката на Павел. Откъм кухнята надникнаха бързо физиономии с бели шапки и веднага се скриха.
Ала трепереше цялата, бе се впила в лакътя на Павел и нареждаше:
— Много те моля! Да си тръгваме, веднага да си тръгваме!
— Другарят пак не разбира — изрече Павел любимата си поговорка тихо, но така, че да чуят всички, и направи рязко движение, от което ръката на любителя на случайните запознанства изхруска, изкриви се неестествено и омекна като памучна. Младежът изпищя, изтрезнелите му приятели се юрнаха към кухнята, като се блъскаха един през друг и преобръщаха маси и столове.
Събореният вече не виеше от болка, а плачеше с пияни сълзи.
— Тръгваме си — каза Павел и хвърли на масата две едри банкноти.
— Защо толкова? Нали имаш проблеми с парите — рече Ала. — Та ние не сме поръчвали нищо.
— Нали ще ми помогнеш? — попита я той с измъчена усмивка, в която прозираше умора от всичко станало. (Ето, даде урок на една отрепка. А колко още има? Един живот няма да му стигне.)
Те излязоха бързо от ресторанта. Ала успя да се огледа. Зяпаха ги от прозореца на кухнята — там бяха и белите шапки, и бръснатите глави.
Тя вървеше след него, а ушите й още чуваха как изхрущя счупената ръка. Отначало той вървеше бързо напред, после поспря, притегли я към себе си, прегърна я през раменете и продължи по-бавно.
Притъмняваше бързо. Излезе вятър и от ниско надвисналото сиво небе се посипа суграшица.
Той я преведе през някакви дворове с два изхода, влязоха в задънена уличка, където вече не се виждаше никой. Спря и я обърна с лице към себе си.