— Е, не искам да лъжа, че от самото начало… — Той се протегна. — Но по едно време ми хрумна да приближа библейската легенда към нашия сив делник. Та ние живеем скучно! Докато си губех времето тук, тия игри ми харесаха. Нещо като шахмат, разбираш ли? Кого къде да сложиш. Един наряд, а жена му, естествено, тук. Друг изпращаш в командировка… И повтарям, всичко от скука.
— Значи за теб моят Паша е пешка?
— Нима не разбра, че не е работата в него? — Той поклати глава.
— Значи аз за теб…
— Засега — средство за транспортиране. Като се справиш със задачата, ще видим.
— Слушай… — Тя направо пламна, толкова стана опасно и интересно с него. — А какво означават тези кръстчета? Кого колко пъти, така ли?
— Нещо такова. — Той въздъхна съкрушено. — Не можеш да си представиш колко е интересно. Особено да насъскваш шефовете. Обичам, когато си блъскат главите. На тях им се струва, че ме използват, когато се топят един друг. Какво ме гледаш? И вас разиграх. Организирах командировката за Паша на тези курсове чрез чиновниците в столицата. Пак чрез тях — капитанската звездичка и разпределението тук. Да разказвам ли по-нататък?
Тя се надвеси през масата към него.
— Но на теб ясно ли ти е, че ако го пратят в „гореща точка“ и там… го убият, аз собственоръчно ще те…
— По-полека! — Той се отмести, като я гледаше подозрително под вежди. — Нали се канеше да ставаш жена на маршал! Къде другаде ще направи кариера, ако не там? Но ако си размислила, само кажи. Не съм го пращал в ареста насила! Той сам си го изпроси.
— Ама си дявол…
— Къде ти… — той махна с ръка, — писар съм аз. Щабен плъх. Впрочем можеш да се поинтересуваш. Ето моята настолна книжка. — Той се протегна и свали от полицата раздърпана книга. — „Подпоручик Киже“ от Тинянов. Не се учи в училище, а жалко! Ако помниш, там писарят направи подпоручика от нищо.
— Помня — кимна тя. — Званието падна от небето. И той стана генерал.
— Точно така — продължаваше Серьожа и гледаше книжката със сънени очи. — Писарят сгреши, а твоят цар си сложи подписа, без да гледа. Ако искаш да знаеш, нашите началници и генерали ги мързи да прочетат една страничка! Подписват, без да гледат. И никога не си го признават. А който е по-умен, го използва.
Сега тя го гледаше така, че на него му стана зле.
— Виж какъв си бил! А искаш ли… Да се съблека ли? И да ме сравниш с твоята Вирсавия!
— Някой друг път — отказа той. — Първо да свършим работата. И после, вече съм те виждал съблечена.
— Къде пък?
— Ами на плажа. Забрави ли? Ти си по-хубава! — Той кимна към репродукцията с голата жена на цар Давид.
— Изобщо не се канех да се събличам, просто исках да те проверя.
После взе химикалката и сложи един дебел кръст върху Вирсавия.
— Разбрах намека — кимна той, като се прозяваше вече открито. — Извинявай, миналата нощ почти не съм спал… Но разбрах намека. По-добре един тлъст кръст, отколкото множество малки. Това ми допада. Като ще крадеш — милион да е! Като ще имаш — кралица да е!
— А нима аз не съм кралица? — попита тя и се усмихна едва забележимо.
— Но още не си ме признала за цар… — каза той предизвикателно.
Ала го гледа доста дълго в упор. После започна да си играе с диамантите и да им се любува.
— Колко струват приблизително?
— Не съм се интересувал специално от цената, но мисля, че много. Старинна изработка. Двеста хиляди долара, не по-малко. Е? По очите ти виждам, че си съгласна.
— Обичам приключенията — въздъхна тя. — Сигурно това, за което говореше, е много интересно. Само едно условие. Още утре моят Тягунов да си е вкъщи.
— Но проблем. — Той сви рамене. — Какво друго?
— Значи заради тях си изкарал толкова тук? — попита тя. — С твоя глас, дори повреден…
— Е, не само. — Серьожа сви рамене облекчено. — Отначало заради тях… После, нали ти казах, игрите ме увлякоха. Макар че ми омръзна. Все пак мащабът е друг. Лейтенантите са сополанковци, майорите глуповати. Ще полетим с теб към столицата. Ще ми донесеш тези камъчета. И веднага ще подам рапорт за уволнение. Между другото, отдавна ме канят там едни умни хора. Там е малко по-интересно. Генерали, маршали… Ще придвижвам дивизии. Ще решавам — мир или война? Ето това е за мен! А отговорността — за началството!
— А мислиш ли да пееш? — попита тя. Сега го гледаше като омагьосана.