— Изключително за себе си — заяви категорично Горюнов. — Да си призная, не мога да търпя публиката. Сумтят, нахалстват, дъвчат. Мечтая да си купя къщичка край Москва. С градина. Помня, като дете обичах да слушам птиците. И сега ще им пригласям, изтегнат на тревичката. Мечта!
— Такъв живот струва много скъпо — поклати тя глава. — Боя се, че тези камъчета няма да стигнат. Е, това ли беше? Да вървя, че очите ми се затварят…
Той гледаше мълчаливо как тя се надига от мястото си.
— Да беше поседяла. Свидетелите вече си отидоха. Ще мълчат, не се безпокой.
— Друг път — не се съгласи Ала. — Кажи им да си траят.
— Виж, ако ти беше с мен — каза той с променен глас, — земята щях да обърна!
Тя се застоя на вратата, после излезе, без да отговори нищо.
На сутринта дотича в щаба, като разбутваше хората насреща. Тракаше вратите на кабинетите, търсеше някого и вече всички знаеха кого.
Серьожа стана от бюрото, пребледня, когато тя се нахвърли отгоре му с юмруци и каруцарски псувни.
После заключи вратата.
— Ще ти обясня всичко. Седни, успокой се. Ето, пийни вода.
Най-накрая я натисна насила да седне.
— Какво говореше? — викаше тя. — Нали обеща?
— Написал е рапорт! Сам! — надвика я той най-накрая. — Тази нощ! Сам иска да отиде, доброволно! Той и Прохоров. Направо от ареста. Да ти покажа ли?
И той извади от бюрото си два рапорта — на капитан Тягунов и на лейтенант Прохоров.
Ала притихна. Горюнов крачеше из кабинета от единия до другия край.
— Сам? — попита пак тя. — Нищо не разбирам…
— Какво има за разбиране? Двама боеви офицери. Притрябвало им е да служат под началството на някакъв писар…
— А твоите приятелчета да не са издрънкали? — попита тя. — Сега ме интересува само това.
Сетне махна с ръка, изхлипа и избърса очите си.
— Лъжа… Повече ме интересува коя съм за него. Заради кариерата си два пъти ме мъкне в тая дупка. И сега ме изостави тук. А аз като глупачка… — Ала отблъсна ръката му и тръгна към вратата. После спря и се обърна. — А нашата уговорка остава в сила.
Щом тя излезе, в кабинета са промъкна несменяемият майор Холин, наистина — сега без лентата на дежурен. Намигна и подаде на Серьожа пари. Писарят се намръщи.
— Какво е това?
— Серьоженка, ама как, моят дял от баса. Останалите не са ли дали още?
Серьожа го гледаше и започваше нещо да разбира.
— Ти ли каза на Тягунов за баса ни? — попита той и заканително се надигна.
— Ей, ей! Изобщо как разговаряш с по-старши? — извика Холин, като се дръпна към вратата.
— Каква гнида си ти, другарю майор! — рече сърдито прапоршчик Горюнов и отново си седна на бюрото. — Сдадохте ли дежурството?
— А… сдадох го, да… — Майор Холин усети снизходителната нотка и приближи.
— Е, как беше? — намигна той.
— Кое как беше? — Горюнов не спираше да се мръщи.
— Сякаш не разбираш! — Холин пак смигна. — Да не ти е сефте. Изобщо как е тя. Сподели впечатленията си. Как са столичанките? По ли ги бива от нашите женоря? — И показа с движение на тялото какво има предвид.
— А, това ли… — Серьожа махна съкрушено с ръка. — Оптическа измама, другарю майор. Смея да доложа — вашата съпруга по я бива!
Известно време Холин го гледаше в очите. Ръцете му по навик шареха по колана. Но напразно. Пистолетът вече бе сдаден.
— Ами да — кимна той. — Разбираме намеците ви, другарю прапоршчик. Значи не ни харесвате? Нашите жени ви омръзнаха, така ли? Или мислиш, че никой не е видял как Тягунова идваше нощес при теб? Ти я използва, а после мъжа й — под куршумите! За да не ни пречи? Мислиш, не разбирам? Аз на негово място…
— Ами скоро ще бъдете там, другарю майор — прапоршчик Горюнов се усмихна широко. — На неговото място.
— Как така? — Холин остана с отворена уста. — За какво?
— За да не пречите на нас със съпругата ви — отвърна прапоршчикът. — Нали сам казахте. Щом имам тайна любов с някого, веднага пращам съпруга в някоя „гореща точка“! Пък аз не знаех как да се спася от вас. Казват, скоро ще се започне в Чечня, Пак ще разглеждаме с „бащицата“ кандидатури.
— Ти шегуваш ли се? — Холин дори поседна, възприел всичко за чиста монета. — Че тя, моята Шура, е бабичка! Погледни колко млади има. А тази Тягунова… Не ти ли стига?
— Не ми стига! — Писарят разпери ръце. — Какво си мислехте, как ви направихме майор? Изключително от любов към вашата съпруга!