— Как? — попита Макс и пак прегледа списъка.
— Ще отстраним стрелеца. — Кирил повдигна рамене. — Ще унищожим винтовката… Впрочем ще се наложи да ликвидираме Биатлониста. За всеки случай. Но това вече е моя грижа…
Докато шареше с химикалката по списъка, Макс простенваше, хващаше се ту за главата, ту пак за сърцето.
— Вземи молив — Кирил го следеше внимателно, — че ще задраскаш всички. Разбрахме се — само една трета.
Макс се обливаше в пот. Премести се по-надалеч от камината, погледна един-два пъти пламтящите дърва.
— Безполезно е. — Кирил сви рамене. — Целият списък е в главата ми. Ако го хвърлиш в огъня, ще съставя нов. Разбра ли? И на мен ми беше трудно. Вече съставих моята третина… Интересно, дали съвпада с твоя избор?
— Веднага задрасквам жените! — възкликна Макс. — И да не си посмял да спориш. Не, не и не!
— Никой не спори — отговори Кирил, — само две са. Но едната аз бих я оставил. Знаеш за кого говоря.
— Женя Клеймьонова? — Макс вдигна глава.
— Позна… Прекалено много знае за нас. Не като организация, но знае. Някога двамата с Аркаша положихме неимоверни усилия да прекратим едно дело, което бе възбудила Главна прокуратура. А после да изземем статията й във вестника. Къде щяхме да бъдем сега, ако не бяхме успели?
— Помня, помня — измърмори Макс. — Но все едно. Мисля, че се разбрахме: няма да закачаме жените.
— Това не е жена — Кирил поклати глава, — а източник на опасна информация за нас, попаднала неизвестно откъде у нея. Между другото, не ти ли напомнят нещо фигурантите от делото, което възбуди прокуратурата?
— Не. — Макс врътна глава. — Защо?
— Добре, по-нататък. Като не ти напомнят, значи не трябва. Това ли е?
Той взе списъка от ръцете на Макс. Погледна изпитателно потното му, посиняло лице.
— Забравих да ти кажа, че можеш да добавиш, когото си искаш, по желание. — Той прегледа набързо списъка, намръщи се. После изброи колко остават. — Нали се разбрахме — оставяме една трета! Все пак си задраскал Клеймьонова? Ах, ах… — Той поклати глава. — Не бива така.
— Но чуй… — изхриптя Макс. — Току-що си спомних — ти имаше нещо с нея. Нали така беше?
— Да. Запознахме се на някаква премиера в Дома на журналистите. — Кирил разказваше и преглеждаше списъка. — После я изпращах. Рецитирах й стихове. Подарявах й цветя. А после я помолих да потули онова нещо, което бе стигнало до Главна прокуратура. И знаеш ли какво ми отговори? — Той вдигна глава от списъка.
— Откъде да зная — отговори злъчно Макс.
— Че по този начин никога няма да построим правова държава.
Макс прихна, после се разсмя силно, нервно, пискливо, като се държеше за корема.
Жена му открехна вратата. Намръщи се, щом ги видя.
— Какво правите тук, като двама заговорници? — попита тя. — Събудихте детето. Кирил, нали знаеш, че за него не бива… Има режим.
— Край, край, вече приключваме! — Кирил бързо прибра списъка от Макс.
— Ще останеш ли да пренощуваш? — попита тя. — Ще ти приготвя леглото в неговия кабинет.
— Остава, остава! — завика мъжът й. — Днес няма да го пусна никъде. Дори да не се надява!
Кирил повдигна рамене и се усмихна смутено.
— Сега знам с какво привличаш мадамите! — не можеше да спре Макс. — Скромно навеждаш очички, като се представяш за потенциален съпруг, и те захапват въдицата. — Той бе необикновено възбуден, лицето му пламтеше. — Да се върнем на нашите говеда. „Така никога няма да построим правова държава“ — повтори. — Горкото момиче… Малко е да я убие човек за тези думи. Но аз бих я помилвал.
— Напразно дойдох при теб. — Гостът започна да прибира листовете със списъка в куфарчето си. — Нима съвсем не съобразяваш: времената на романтичния либерализъм свършиха. Ние разтъркахме очите си и видяхме, че живеем в същата цървуланска Русия. И либералните идеи трябва да бъдат втълпявани по всякакъв начин — чрез стомаха, далака, но чрез мозъка — на последно място.
— Почакай… — Макс протегна ръка. — Дай да видя още веднъж. Според мен там липсва някой. Или да направим така. Да увеличим квотата. Но нека тя да остане жива. Съгласен съм да допиша двама негодници, които по-добре да не са живи. Но нея я остави.
— От нея ще започнем — каза Кирил и щракна ключалките на куфарчето си. — Между другото, кого се канеше да добавиш? Да не е случайно Серьожа Горюнов?