— От специалните ли си, а? — попита го почти без акцент един от бандитите. — От „Алфа“, а? Пристигнал си специално, а? Със спецзадача?
Изглежда, го взеха за някой друг. Нека. Значи няма да го пуснат жив. Още по-добре. Това стимулира. Значи — максимум съсредоточеност и внимание. Който пръв пресметне ходовете на противника, той ще спечели…
— Вземете оръжието! — извика Павел на стариците, като продължаваше да държи под прицел водача. — Вземайте, казвам! Не се бойте, на мушката ми е!
Старите жени стояха неподвижно. Тогава от кабината слезе шофьорът. Като мърмореше нещо съкрушено, събра автоматите и ги занесе в кабината си. Бандитите гледаха с ненавист него и Павел и бяха готови да скочат.
— Отдръпни се на пет крачки! — нареди Павел и щракна затвора.
Няколко души се отдръпнаха, други не помръднаха. Павел натисна спусъка, но нищо не се получи, чу се само щракане. Тогава той припряно се опита да дръпне затвора, като удържаше с една ръка водача, но в този момент младият, дето бе най-близо, сграбчи автомата и падайки по гръб, повлече и Павел. Наложи се да пусне оръжието. Тогава Павел удари с крак водача в гърба така, че той събори няколко от съратниците си, засилили се да му помагат. Това му спечели няколко секунди. Но вече не успя да измъкне друг автомат.
Той се съпротивяваше още малко, понеже разбра, че са решили да го хванат жив, и повали още двамина. Но го събориха, седнаха на гърба му и извиха ръката му.
— Рамбо значи? — говореше възбудено над главата му младият. — Дошъл си да си поиграеш на война?
Чуха се няколко изстрела. Както бе притиснал лице до горещия прахоляк, с крайчеца на окото си Павел видя падналия зад автобуса шофьор. Нападателите се съвещаваха известно време и поглеждаха към Павел. После кой знае защо се засмяха. Гласовете им идваха като от морското дъно. Май бяха решили какво да правят с него. Не е интересно просто да го разстрелят. Трябва по-свежо решение. Да го разменим с някого от нашите. Това вече е приказка! Твърде много засегна самолюбието им. Къде ти! За малко да натръшка по очи целия диверсионно-оперативен отряд! Такова нещо не се прощава. Добре, ще го разменим, а той ще започне отново. А този, с когото ще го разменят, сигурно не е от нашето село. А някой голям началник, предал се от шубе. Истинският чеченски войн не се предава в плен. Аллах не позволява да се предаваш на неверниците.
Така или примерно така можеше да бъде разбрана дивата смесица от руски и чеченски език. И ето че измислиха…
Сложиха вързания Павел на мястото на шофьора. Отпуснаха ръчната спирачка, като придържаха крачната. Павел видя: там отпред, където започва теснината, има остър завой зад скалата. Няма да стигне кормилото. Дори няма да може да легне върху него, за да го извърти нанякъде.
Ето какво са намислили. Нека руснакът се търкулне заедно с автобуса право в преизподнята. При демоните. Докато лети надолу, нека премисли и преразгледа възгледите си за мечтите и надеждите на свободолюбивия чеченски народ!
И ето че освободиха педала, последният чеченец, който завърза пребития руснак, скочи в движение от кабината.
Автобусът се засили по нанадолнището. Все по-бързо и по-бързо. Към пропастта. Павел се извил напипа краищата на възела. Бързали са, били са сигурни, че няма да се освободи. Той смъкна въжето… Но остана седнал, защото разбираше, че отдалеч го наблюдават. Както се движеше по права линия, автобусът излезе от пътя. Нека.
Само да стигне до скалата. Сигурно гледат след него, изправени на пръсти. Все пак скалата затуля. И затова, като зарязаха печалните пътници, пак се натъпкаха в жигулата си и отпрашиха към скалата, за да видят как пада в пропастта руснакът, завързан за седалката…
В последния момент Павел успя да извие кормилото и да обърне автобуса зад скалата. Стои с крак върху спирачката и със задницата към пътя. Чака. И ето че се подава жигулата на бандитите. Те не гледат в неговата посока, зяпат надолу, където трябваше да се преобърне проклетият руснак.
И не виждат как отстрани безшумно ги връхлита търкалящият се към пропастта автобус, притаил се зад скалата като в засада.
Павел успя да спре на самия край. Някои успяха да изскочат, но веднага се озоваха под колелетата на бавно настъпващата грамада. Преди да бъде смачкан, един от тях успя да стреля отдолу.
Жигулата падаше с отворени врати, при преобръщането се изсипваха човешки тела. Павел не гледаше надолу. Само запали мотора. Икарусът трепна, разтърси се сякаш от преживения ужас и пое обратно към пътя. Като се оглеждаше и извиваше кормилото, Павел обърна и тръгна обратно. Към очакващите развръзката пътници.