За тях той се връщаше от оня свят. Гледаха го с ужас. Като излизаше от кабината, Павел най-накрая усети болка в пребитото си тяло и лепкавата топлина на кръвта, която се стичаше от раните му.
— Качвайте се… — каза той едва чуто.
Те стояха, гледаха го и не знаеха какво да мислят.
Тогава той се наведе над мъртвия шофьор и вдигна тялото му, като се стараеше да го внесе в автобуса. Няколко баби се притекоха на помощ. Момчетата и жените продължаваха да стоят на местата си.
Страхуваха се. Старите жени се качиха в автобуса, като първо си казаха нещо на своя език.
— Те къде са? — попита една от тях.
— В преизподнята — рече Павел и усети, че губи сили от изтеклата кръв.
Моторът продължаваше да работи на празен ход. Той включи съединителя. Автобусът се размърда и бавно тръгна към скалата, откъдето тъкмо се бе върнал.
В същото време друг, точно такъв икарус пътуваше към летището. Сред пътниците бяха неговата жена и бившият писар Сергей Горюнов, сега уволнил се в запас. Той бе цивилен и това явно му отиваше. Грохналата от жегата Ала спеше до него с глава върху рамото му. Серьожа седеше, не смееше да мръдне и чувстваше тежестта на чантата върху коленете си, пълна с какво ли не, в това число и с тубата с шампоана.
На летището й предаде чантата и тя отиде в дамската тоалетна, за да се преоблече и гримира.
Когато излезе, той не можа да я познае. Толкова се бе преобразила. А беше променила само прическата си, грима и бе сложила на прекрасната си шия диамантената огърлица.
Тя вървеше сияеща и усмихната — я кинозвезда, я топманекенка — и всички я зяпаха, а идещите срещу тях се обръщаха.
Серьожа се стараеше да се държи незабележимо и постоянно се озърташе. Благодарение на цивилния си костюм успя да се измъкне от поделението незабелязано. Като видяха Ала, чеченците, които търгуваха в павилиончетата и сергиите си, се отвлякоха. Пък и сега повече се занимаваха с търговията си, отколкото да следят Горюнов.
По същия начин и тук никой не гледаше към него. Всички виждаха само нея. Тя се усмихна приветливо на контрольора зад гишето. Човекът се смути. Още не бяха му се усмихвали такива жени. Той прегледа бегло паспорта и билета й. Всичко беше нормално.
Като че ли можеха да продължат.
Но старши контрольорът не чу името й.
— Ала Пугачова ли? — и дойде по-близо.
— Не, какво говорите! — Тя му се усмихна приветливо.
— Исках да взема автограф — призна той смутено.
— И аз мога да ви дам! — каза тя, като се усмихваше още по-дружелюбно. И се подписа на някаква бланка, която той й подаде.
На пиацата в Москва пред тях спря частно такси. Серьожа не хареса мургавия шофьор с черни мустаци зад волана. Той спря Ала.
Тя го погледна учудено. Тъкмо се канеха да се разделят, тя вече искаше да свали огърлицата.
— Слушай, нима просто така ще се разделим? — попита той, когато в таксито се качиха други пътници. — Защо не отбележим успешния завършек на операцията?
Ала отдаде чест, опряла едната си ръка до главата, а другата до слепоочието.
— Слушам, сър!
И пак се опита да махне скъпоценното бижу. Но той я спря:
— Нека да постои на теб. Много ти прилича.
Ала сви рамене, изхъмка, като го погледна внимателно.
— Искаш да ми я подариш? Не приемам такива подаръци. Не може ли да се отбия вкъщи? Искам да си полежа във ваната, дълго, дълго. Имам право за толкова години, нали? Че то само душ, душ…
И тя продължаваше да го разглежда не без лукавство. Тук, в Москва, Серьожа явно не плуваше в свои води. Няма я онази харизматичност и перченето, които го отделяха от другите в полка. Но това е временно, тя никак не се съмняваше. А как я гледа! Мъничко жално и много възторжено. Няма го предишното хлапашко желание да се хареса, да хвърли прах в очите. Само плахост и обожание.
Вечерта се срещнаха в един ресторант.
— Продаде ли я? — попита тя, когато се настаниха на масата.
Той извади мълчаливо огърлицата и я сложи на шията й.
— Не съм още — каза и се огледа.
Все още не се беше окопитил. Наоколо бе пълно с тъмнокоси брюнети. Върви, че познай от каква националност са. Има и небръснати. И всички зяпат Ала. Той тълкуваше тези погледи по свой начин. И затова нервничеше, съжаляваше, че е извадил огърлицата, пушеше много, нещо, което тя преди не беше забелязвала. И дори се опитваше да остроумничи.