— Убита е журналистката Клеймьонова. По същия начин.
Причакали са я на прага на дома й. Стреляли са през улицата. Тъкмо тръгвала за работа.
— Женя Клеймьонова? — ахнах аз. — Нея пък защо?
— Както се досещаш, не съм стрелял аз — отговори уморено Меркулов. — Тръгвай веднага. Направо ела в редакцията й. Между другото, Фрязин вече е там.
— Тъкмо се бяха уговорили днес да се срещнат! — спомних си аз. — Идвам!
Трескаво се обличах. И тъй, ловът продължава. Нова серия от убийства? Починал си е и се е заловил за старото? С какво му е попречило това момиче? Помня, много добре помня, беше идвала при нас в Главна прокуратура. Чакаше с часове в приемната на главния прокурор… Какво ли не говореха за нея. Обичала, видите ли, горещите теми и непотвърдените факти. Заради впечатляваща публикация няма да пожали и родния си баща. И все в този дух, каквото е прието да се говори в такива случаи. После я видях разплакана, изскочи от приемната. Някой се опита да я спре, но тя махна с ръка…
Веднъж попитах Меркулов за нея. Той направи почти същия жест, който и тя. Като се оправда с неосведоменост.
На път за редакцията изведнъж си помислих: странно, защо не отиваме на мястото на убийството й, а на работното й място. Но Костя знае по-добре. Там, край дома й, вече работи оперативно-следствената група.
В редакцията бе задимено, никой не работеше, момичетата плачеха, момчетата — зли като дяволи. И крещяха на Меркулов и Володя Фрязин.
Отначало не разбрах: за какво е тази врява?
— Нали сте от Главна прокуратура? — викаше срещу тях един чернокос младеж, а сега и срещу мен и възбудено размахваше книжа, които се сипеха по пода. — Ето колко писма сме ви изпратили! Вие я убихте! Вие! — И неизвестно защо забоде пръста си в мен. Сигурно защото вече бе изпобол Володя и Костя.
— Имам алиби — опитах да се измъкна с шега. — Сутринта си бях у дома.
Но това само наля масло в огъня.
Сега крещяха всички. Някои сътрудници имаха истерика. И тогава Меркулов ме шашна. Взе че пусна телевизора. И седна срещу него, като следеше внимателно разиграващите се там латиноамерикански страсти.
— Какво, да не сте дошли тук да гледате кино? — кресна главният оратор.
— Сега ще предадат последните новини. — Меркулов дори не се обърна. — Може да кажат нещо съществено за смъртта на вашата Женя.
Те се спогледаха и млъкнаха.
— А нас не искате ли да изслушате? — попита младежът.
— Затова сме дошли — бе невъзмутим Меркулов. — Но когато говорят всички едновременно, нищо не може да се разбере.
— А вие наистина ли искате да намерите убиеца? — попита някакво момиче.
— Търсим го. — Костя разпери ръце. — Колко месеца вече. Вашата колежка е осмата поред. Но преди да узнаем кой е, искаме да разберем защо. Изясняваме мотивите. Ето, това е следователят, който води делото.
— Вече знаем кой извършва тези престъпления — казах аз. — Дори вашият вестник публикува фоторобота. Нали помните?
— Вие ли сте следователят Турецки? — попита младежът, който засега говореше вместо всички.
— Същият. Извинете, а вие кой сте?
— Толя Воронин. — Той протегна тясната си студена длан, изпоцапана с нещо черно. — Заместник-главен редактор. Женя работеше в моя отдел.
— Много ми е приятно — казах. — Представям си колко време сте изгубили за емоции.
— А този младеж кой е? — Той безцеремонно посочи с пръст Володя, който се смути. — Също ли е следовател?
— Работи в моята следствена група — поясних. — Ще поддържа контакт с вас. Ще се занимава с вас и ще ви разпитва. Това ли беше? Свършиха ли въпросите? Може ли да попитам за някои неща?
— В моя кабинет въпросите задавам аз — заяви той в пародиен стил, което предизвика усмивки по разплакалите физиономии на Женените колежки, но те бързо угаснаха. Сигурно се е нагледал на криминални филми с характерните щампи. — Откъде решихте, че точно този е убиецът? — попита Воронин вече с нормален тон.
— По почерка — отвърнах. — И по доказателствата, които имаме. При това мога да се позова и на един толкова нематериален аргумент, какъвто е интуицията.
— Ние писахме за килъра — каза той. — Макар да ни отказахте контакт. Отказахте да давате информация. Или нещо греша? — Той присви очи.
— От вас щеше да излезе добър следовател, ако навремето бяхте завършили юридическия факултет. А не може ли да поговорим в по-тесен кръг? Искам да съм сигурен, че чутото няма да излезе от тези стени.