Стрелецът не е такъв глупак, за да не разбира тия неща. Може да е разчитал да предизвика сензация сред нашите журналисти?
Те работят, без да имат достоверни данни, позовават се на повърхностна информация, преследвани от мисълта за тиража. И на сутринта току се появила статийка, разтърсваща обществеността. Само че защо му е всичко това на самозванеца? За да сплаши някого? Да посее хаос, паника, подозрения?
Къде е смисълът?
Колкото по̀ наближавахме мястото на убийството на Женя Клеймьонова, толкова повече ми се струваше, че познавам тези места. Не че съм бил тук. Така си беше. Същата огромна кооперация, край която таксито стовари килъра, бягащ от премиерата на бившата си съпруга. Да му се не види! Направо ми се вие свят от този сюрреализъм, да го вземат мътните!
— Познато ли ти е? — попита Слава Грязнов, след като се ръкувахме.
— Ти го предизвика… — промърморих аз. — Добре се стреля оттук значи!
— Тъкмо обратното! — прекъсна ме той. — Не са стреляли оттук нататък — той махна с ръка по посока на баровските блокове, — а оттам насам! А тя живее тук, на седмия етаж… По-точно, живеела е — поправи се той.
Спогледахме се озадачено. Какво ли може да означава това?
— Това говори само за едно: че ни домързя да претърсим хубаво всички входове — рече Слава. — Всичко помня, няма нужда да ми триеш сол. Така казах. А вие не трябваше да ме слушате!
— Значи той не е дошъл случайно тук? — попитах аз.
— Ами да! Правилно каза, че е новак. Никой не го е подготвял.
— Нещо става с главата ми… — оплаках се аз. — Може просто да е съвпадение. Трудно за обяснение, но съвпадение. Искаш да кажеш, че онази вечер е дошъл при нея, в тази кооперация, за да се скрие, а после да я застреля от покрива на отсрещната сграда? Глупости!
Най-сетне формулирах виденията си. Сериозни като бабини деветини.
— Не ме баламосвай! — разяри се Грязнов. — Не съм казвал такова нещо! И не може да бъде! Освен ако те не са били съдружници. И после той я очиства. При съдружниците стават такива неща…
Оперативните служители, които стояха край нас, ни слушаха със зяпнали уста. И само Володя Фрязин разбираше за какво спорим.
Погледнах Толя Воронин, който тъжно ни наблюдаваше.
— Попитай го — хванах Слава за ръкава. — Толя, обясни му дали тази млада журналистка, надежда на нашия независим печат, такава чиста и благородна, е могла да стане съдружник на убиец?
— Дори не мисля да го обсъждам! — Той тръсна глава и се отмести настрана.
Изгледах умолително Володя Фрязин. Ето кой трябва да реши кой крив, кой прав. Но и неговите очи шарят наоколо — сигурен знак, че е объркан.
— Хайде лично да видим мястото на произшествието — предложи Грязнов. — Само спокойно. Като спазваме всички тактически и технически похвати, разработени за оглед на местопрестъпления, където е употребено огнестрелно оръжие.
— Браво! — похвалих го аз. — Пиша ти шест плюс. Сега да вървим да съчетаваме теорията с практиката.
4.
Шофьорът на таксито ги спря пред тухлената кула на улица „Маросейка“.
— Тук живее. — Той кимна към кооперацията. — Знаете ли? Апартаментът е с пет стаи, две тоалетни, две бани… — И кой знае защо се изплю съвсем искрено.
Изглежда, наличието на две тоалетни в един апартамент нарушаваше етичните и естетичните му убеждения.
— Без покана някак си не е удобно — дръпна се Ала.
Шофьорът я изгледа под вежди. С други думи — няма какво да ми кокетничиш, или нещо от сорта. Такива жени са винаги добре дошли.
— Да се разберем веднага — каза строго тя. — Бъркаш ме с някоя друга. Не бутам за валута. С друга част си изкарвам хляба.
Таксиджията сви рамене.
— Все ми е тая. Шести етаж, петнайсети апартамент. Вика се по домофона. Е?
— Няма да отида аз — рече тя. — Щом му трябва, ще слезе лично.
Шофьорът още веднъж сви рамене, този път по-озадачено. И тръгна към кооперацията. После се върна и извади ключовете от таблото. И отново, без да продума, тръгна към входа, около който бе пълно със западни коли.
— Имам една приятелка, най-добрата валутна проститутка. Спрямо нея аз съм миячката на съдове от затворническия стол. Не познавам по-добра от Светка. Само не се чуди на нищо. Докато те е нямало, в Москва са станали много различни произшествия.
Надошли са толкова пейзани, че няма къде да плюе човек. Ти се кокориш на всяко нещо, защото прекалено дълго си стоял в оная дупка. Значи аз ще преговарям, а ти си отваряй очите.