— Разбрано — каза Горюнов. — Но ако не стане, аз вземам инициативата.
В това време от входа излезе шофьорът, не беше сам, а направи вежливо път на клиента си. Лесно беше да го познаят — побелял, важен и с бели зъби. И много си приличаше с онзи от телевизията. Току-що бе говорил по програма „Време“. А сега си почива — без грим.
Щом видя Ала, и се смая, сетне, като се окопити, поклати глава. Но така и не се представи. Тоест бездруго трябва да ме познавате. А за мен вашите инициали не са задължителни. Все едно — няма да ги запомня. Но й целуна ръка, като сведе глава. И също тъй мълчаливо пое огърлицата в ръце.
— Светни малко — каза на шофьора. — Носиш ли фенера? — После извади лупа в изящен калъф. Разгледа внимателно огърлицата с маниера на опитен бижутер. После я върна със съжаление.
— Да се разберем веднага — гледаше той Ала. Май така и не забеляза Горюнов. — Аз не ви познавам, вие не сте ме виждали. Защото се запознавам едва когато предметът ми хареса.
— А не ви ли хареса? — ококори очи Ала. Подбива цената, няма начин…
Той се смути, въздъхна. После си погледна часовника.
— Вижте какво… Това е прочуто бижу. Издирва се. Откраднато е от сбирката на един петербургски колекционер. Не твърдя, че сте го направили вие. И не ме интересува как е попаднала при вас. Но някои ще се заинтересуват. Разбирате ли какво имам предвид? Затова е най-добре да се разделим без каквито и да било последствия за двете страни.
Той се поклони, върна огърлицата и тръгна към входа си. Изгърбил се бе като стар човек.
— Аристократ, неговата мамица! — рече шофьорът на таксито. — Измъчих се с него. Все нещо не му отърва, все нещо не е наред…
— Избяга ли ти комисионата? — попита присмехулно Ала.
— И още питаш! — Той се качи последен в таксито и даде газ.
Известно време пътуваха мълчаливо.
— На мен все ми е тая — рече изведнъж шофьорът. — Само че на кого ще я пробутате по това нощно време? Още повече че милицията издирва тия дрънкулки. Нали чухте… Само такива графове дават истинската цена.
Серьожа сложи ръката си върху Алината и съвсем лекичко я подви, когато тя се обърна към него. Сега той поемаше инициативата.
— Ами ти я вземи! — предложи на шофьора.
Мъжът го погледна в огледалцето под вежди. Май не се шегува.
— Бе аз бих я взел — поколеба се той. — Дори за цялата днешна печалба.
И пак погледна под вежди пътниците си. Май говорят сериозно.
— Избави ни от стоката, а? — примоли се Серьожа.
Шофьорът чак се изпоти. Докато съобразяваше, взе да въздиша и да пъшка. За този юнак кое е сега най-важното? Да замъкне в леглото си гаджето. Когато един мъж се разгорещи така — можеш всичко да измъкнеш от него.
Той спря колата. Седя една секунда неподвижно и все гледаше под вежди в огледалото към задната седалка. После пак запъшка и завъздиша.
— Я дай пак да видя! — каза той.
— Да идем настрани — предложи Серьожа. — Ей там, пред хотела. Там е по-светло.
Около хотела имаше таксита, затова нямаше да е трудно да хванат друго.
— Ето — рече техният шофьор и протегна пачка пари. — И аз не знам колко са. Ще сложа и от моите… — И затършува из джобовете си.
— Поне си приспаднете за пътуването — усмихна се Ала.
Шофьорът я изгледа накриво, а Серьожа я побутна с лакът.
— Я стига! — рече шофьорът. — Пътуването влиза в цената. Ясно ли е? И по-бързо, че ей сега ще цъфнат ченгетата. Само те ни липсват. Правилно ли казвам?
— Правилно, правилно — закима Горюнов, докато се занимаваше нещо с огърлицата и я криеше от погледа на шофьора зад облегалката на предната седалка.
— Ама вие какво правите там? — попита човекът. — Да не сте решили да я подмените, а?
— Какво ще подменяме! — възмути се Серьожа. — Просто се закачи. Ето, вземи… Може да се каже, че ни ограби, пък и имаш претенции. Вземи!
С крайчеца на окото си вече забеляза бяла лада, чийто шофьор явно скучаеше.
Техният шофьор огледа внимателно огърлицата на светло. Сякаш че разбира нещо, помисли си Серьожа. Не дай Боже да я върне… Но едва ли, такова богатство, и то за жълти стотинки, пада веднъж в живота. Не, няма да я върне.
— И аз не знам — почуди се шофьорът. — Да бях попитал някого… Щото да не съм бижутер случайно? Добре, да става каквото ще… Хайде, със здраве. Не се сърдете, ако има нещо.