След няколко минути слезе при тях. Сам. Преброи парите, като се оглеждаше по посока на масата, на която дремеше възстарата портиерка.
— Видях ви наскоро по телевизията — каза Ала.
— И как ви се струвам? — Той се изпъчи и се подмлади с близо двайсет години, какъвто го помнят повечето зрители… — Е, хареса ми как го изиграхте — каза той на тръгване. — Оня тип ми предложи да ви излъжа, за да не знаете къде ще се озове огърлицата, а в крайна сметка вие ни излъгахте…
Той й целуна ръка на сбогуване.
— Беше ми приятно.
— Забравихте си нещо! — извика след него Серьожа и се спогледаха с Ала.
— Ах, да… — Той се върна от вратата на асансьора. И протегна ръка за отрязаната висулка. Полюбува се за миг на трите диаманта, като обръщаше насам-натам връзчицата.
Сетне не знаеха как да се отърват от богатството, което им се стовари на главата. Парите сякаш изгаряха пръстите им.
— Да отидем в най-най-хубавия ресторант! — предложи той, когато, хванати за ръце, изтичаха на „Нови Арбат“. — И да има там казино.
— И да прекараме там нощта!
— Докато профукаме всичко — усмихна се той, като я гледаше. И тя го целуна по устните.
А само след час вече не можеше да го откъсне от рулетката. Серьожа залагаше и всеки път губеше…
Ала го измъкваше, той я изблъскваше… Тя го заряза и отиде на бара. И видя одевешния клиент, който преди малко бе й целунал ръката. Сега със скръбен вид разказваше от синия екран за всеобщото падение на нравите.
— Ама че подлец — рече тя, като проточваше пиянски думите. — И кога само успява? Преди малко се разделихме! — Тя се обърна към бармана и си подложи празната чаша.
— Това е на запис — поясни барманът, висок охранен младеж с мустачки. — Да повторя ли?
И й наля френско шампанско. Помисли и наля и на себе си.
— Да повторя, значи джин с тоник! — каза капризно тя.
— Извинявай. — Той смени бързо чашите. — Никога не съм те виждал тук. За нашите знам всичко, на кого какво.
— Слушай, затвори му устата! — каза тя и посочи Клиента. — Ще ми прилошее.
— Ще направим така. — Той кимна и изпи чашата си с шампанско. Сетне отстрани ръката й, подаваща долар. — За сметка на заведението. Кой е спонсорът ти?
— Онзи там. — Тя кимна небрежно към Серьожа. Публиката вече бе го наобиколила. — С една дума — писар.
— Какъв? — не разбра барманът.
— Мастилена душа — отвърна тя. — Няма да миряса, докато не пропилее всичко.
— Ела, когато закъсаш! — Барманът й намигна.
Тя отиде при Серьожа, погледна го отстрани. Той старателно нареждаше жетоните, поизплезил език.
Тя грижливо избърса с кърпичка челото му.
— Да направим пауза, а? — попита тя и го прегърна през раменете.
— Не пречи! — Той отблъсна ръката й. — Докато не спечеля… Не разбирам що за игра е това, щом нищо не зависи от теб!
— Значи ви върви в нещо друго! — засмя се момичето крупие и намигна на Ала. — Ще залагате ли още?
— След малко — отговори Ала и почти насила го измъкна от масата за разочарование на публиката.
И тогава се натъкна на Светлана, своята отдавнашна приятелка.
— Боже, Светик… Не може да те познае човек! Направо мис Вселена. Ти ли си това или не?
— Алка? Ама ти… нашите ми казваха…
— Да бе. — Ала кимна и се засмя пиянски. — Правилно са ти казали. Заминах с мъжа си в сибирската тайга! Като жена на декабрист. По-точно като последната глупачка. А той си намери там друга. А знаеш ли името й? Кариера!
— Нищо не разбирам! — Светлана плесна с ръце. — Всички ти завиждахме. Такава двойка!
— А ти какво правиш тук? — попита Ала. — Не си ли сама? Как е твоят френски? Чух, че си се въртяла повече из Париж и Ница?
— Ето го моят френски — отвърна тъжно Светлана и махна с ръка на двама дебелаци със скъпи сиви костюми, които я търсеха с очи. — Жорж, тук съм!
— Серьожа, не се пули така срещу моята любима приятелка! — каза Ала на Горюнов. — Ще ослепееш. По-добре ни донеси шампанско.
— Кой е този? — попита Светлана, като гледаше след него.
— Моят Паша избяга с Кариерата, а аз избягах с тоя, полковия писар — отвърна Ала. — Не можеш да си представиш… Друг път ще ти разкажа.
— Любовник ли ти е? — попита Светлана.