— По-лошо! — въздъхна Ала. — Съдружник.
— Ти си си все същата — засмя се Ала, — с твоите чудатости.
И се обърна към дебеланковците си, които се бяха зазяпали в Ала:
— А това е най-добрата ми приятелка от училище. Казва се Ала. А това е Жорж — съветник на министъра по икономическите въпроси. Етиен е културен аташе. Говори руски не по-лошо от мен. А това… — Тя разпери ръка към задаващия се Горюнов. Той държеше две бутилки шампанско и пет чаши, които крепеше по някакъв хитър начин.
— Бивш писар на полка, прапоршчик от запаса Сергей Горюнов! — рапортува той, като се преструваше така, че Ала прихна. После тя демонстративно склони глава на рамото му. Поне ръстът му позволяваше.
— Показвам на приятелите си нощния живот в Москва — каза Светлана. — Искате ли да се присъедините към нас?
— Непременно — отвърна Ала, — нали, Серьожа? Те имат кола, а ние само такси…
И се засмя пиянски.
После пътуваха с дълга разкошна кола из нощните улици, Светлана говореше нещо на френски на гостите, Ала седеше мълчаливо до Сергей с глава върху рамото му.
Наближиха басейна „Чайка“. Там под лъчите на прожектор имаше „Тарзан шоу“ — увлекателни скокове от сто метра с главата надолу, като скачачът е вързан с еластично въже.
Публиката — повечето нощна, от онези, които спят до обед — пищи, ръкопляска на смелчаците, налива се.
— Твоят Павел щеше да скочи — рече Светлана на приятелката си. — Помниш ли в Крим как се гмурна от „Лястовичето гнездо“.
И прехапа език, защото видя как Ала незабелязано допря пръст до устните си и посочи към Серьожа.
А той вече бе слязъл от колата и вървеше към кулата.
— Да не си посмял, чу ли? — Тя изскочи след него и в движение се обърна към приятелката си. — Кой те дърпаше за езика?
И буквално увисна на него.
— Всичко е нормално! — успокояваше я Серьожа. — Махни си ръцете! — И подаде пари на служителя.
— Защо го пускате? — запротестира тя. — Та той е пиян!
— А кой не е пиян тука? — попита служителят, докато я разглеждаше нахално. — Трезвен няма да се покатери.
— Тогава и аз искам! — каза Ала. — И аз съм пияна. Искам заедно с него.
— Алка, ти си ненормална, къде се юрна? — викаше й отдолу Светлана.
— Постой колкото мен в тайгата — отговаряше Ала, — и на Айфеловата кула ще се покатериш! Нали, Серьоженка?
И ето ги на върха. Връзват ги заедно, с лице един към друг. Те се прегърнаха.
— Не те ли е страх? — попита той. Тя врътна глава, затулила очи.
— Само не гледай надолу. Хайде, раз, два…
И те скочиха. Ала успя само да изохка. Долу гръмнаха аплодисменти.
Когато всичко свърши, Светлана прегърна приятелката си. Ала й прошушна:
— Каквото щеш мисли, но с Тягунов нямаше да се осмеля, разбираш ли?
— Разбирам. — Светлана кимна. — И какво?
— Това, че ми трябва ключът от жилището ти. С твоите Жоржиковци ще посрещаш изгрева край Москва-река.
— Ти си полудяла — въздъхна Светлана. — Ами…
— Хайде без подробности! — заповяда Ала и протегна дланта си. — Приятелка ли си или не?
След четирийсет минути бяха в околностите на Москва, в апартамента на Светлана.
Те обикаляха в тъмното и докато търсеха ключа за лампата, се блъскаха един в друг. Ала се смееше все по-силно, почти до истерика.
— Къде е този неин ключ? — мърмореше тя. — Ама съм се натряскала. Всичко съм забравила… Останаха ли ти още пари?
— Май останаха — каза Серьожа и си блъсна челото в ключа, та изведнъж стана светло. Той протегна ръцете си към нея. Тя неочаквано се отдръпна.
— Ти ще легнеш тук — заповяда, — а аз в другата стая. Да не си посмял да чукаш. Тогава ме пренебрегна, сега си връщам, разбра ли?
Тя погледна обиденото му лице и се усмихна.
— Беше благородно от твоя страна. Не искаше да се възползваш, нали? И аз не искам да се възползвам, че двамата с теб изпратихме Тягунов по дяволите. Нали така стана? А той сега може би е под куршумите, даваш ли си сметка? Но всичко това не е важно… — Тя се отпусна уморено на дивана. — Важно е само, че аз го обичам, проклетника. И нищо не мога да направя.
5.
— Само без паника. — Грязнов бе навъсен и делови. Тъкмо влезе в кабинета ми, където вече бяха дошли Володя и Костя.