Гледахме го с широко отворени очи.
— И какво? — попитах аз. — Има ли някакъв резултат?
— По намерените куршуми и гилзи балистиците твърдят: винтовката е същата — доложи той, докато сядаше в любимото си кресло в моя кабинет. В негово присъствие никой не смееше да го заема. — Тоест от нея са произведени и предишните изстрели, и сегашният, отнел живота на журналистката. Сега експертите внимателно оглеждат жилището на убитата. Ще работят през цялата нощ заедно с моите момчета.
В настаналата тишина се чуваше шумоленето на книжата, които прелистваше Меркулов.
— Хайде още веднъж да осмислим нещата — предложи той и отмести акта от съдебномедицинската експертиза. — Днес цялата общественост е настръхнала. Не е известно още колко жертви ще има. И затова искат от нас да мобилизираме следствието.
— По дяволите, за каква мобилизация говориш, щом още не санкционираш подслушването на телефоните на Горюнов и Светлова! — възмутих се аз. — Къде е тази санкция, Константин Дмитриевич? Обеща, че всеки момент ще утвърдиш моето постановление.
— Но вече съм го утвърдил. — Меркулов чак пребледня.
— Как си го утвърдил? — попитахме едновременно аз и Слава.
— Утвърдих го и предадох всички документи в канцеларията — настоя той. — Увериха ме, че всичко е предадено отдавна по назначение. Нима някой нарочно бави?
— Само това липсваше — да водим следствие в собствения си дом — казах аз. — И друго интересно: като бягаше от мен, убиецът спира пред кооперацията, където живее бъдещата му жертва — журналистката Клеймьонова. Никой не го е преследвал, но има един шофьор на такси, който все едно ще бъде намерен, и той разбира това! И какво? Скрива се точно в тази кооперация. У кого, ако не у журналистката. Съвпадение, нали? Аз не вярвам. Има безумни, изключителни съвпадения, но чак пък толкоз! Това да не ти е цигулка в духов оркестър!
— Оперативните служители обикаляли ли са другите апартаменти? — попита Меркулов.
— Още обикалят — отговори Фрязин. — Засега всичко е наред. В моята група са само трима души. А знаете ли колко апартамента са това?
— Един момент! — казах аз. — С тия момчета сме се разбрали: само да открият нещо, веднага ще позвънят. Започнаха от съседите. Показали са фоторобота на Тягунов. Засега нищо… Така че да не губим време.
— Нима губим? — засече ме Слава, за да разтовари обстановката.
— Значи изключваме съвпаденията — спокойно каза Меркулов.
— Тогава какво?
— Излиза, че е познавал тази Женя! — заявих аз. — Опитайте се да ме опровергаете. А после, когато тя става опасна, е решил да я ликвидира. Между тях е имало нещо в Чечня. Разбирате ли, може би там е започнало. А сетне в Москва връзката е продължила. Не се наемам да съдя от какъв характер е била. Какво общо са имали. Но за мен е ясно, че всичко в това убийство не е случайно. Тя е знаела много неща. Стремила се е да дойде при нас в прокуратурата. А й посочват вратата. Какво е знаела? Какво точно? Страхувам се, че докато не разберем, нищо няма да намерим.
Като изчака да свърша тирадата си, в стаята се подаде Лара.
— Александър Борисович, чай?
— Давай — кимнах аз. — И да е по-горещ. Разговорът е дълъг.
— До първи петли! — додаде Слава и й намигна.
Тя се усмихна и затвори вратата.
— И тъй, той я е познавал, общували са, когато му потрябвало да се скрие, пристигнал — рече замислено Костя. — А после изведнъж тя става опасна за него? Тук има нещо… Нали шефът й Толя Воронин ни убеждаваше, че уж след неуспешното ходене в Главна прокуратура тя престанала да се занимава с чеченската тема. Все повече се интересувала от неуредиците в столицата. Правилно ли се изразявам? — попита той Фрязин.
— Да… — отвърна разсеяно Володя, замислен за нещо свое. — Успях да прегледам вестниците с нейните материали. Нито дума за Чечня. Нито по въпросите, свързани с Чечня.
— Но той не я е убил заради това? — попита ме Костя. — Нужна е била, докато е разобличавала. Спряла — разстрелял я. Така ли?
— Глупости — махна с ръка Грязнов. — А защо е живеела на квартира? Струва скъпо. Не е ли московчанка?
— Родителите й живеят в околностите на Москва — отвърна Фрязин. — Аз ги видях, те идваха…
— Поне поговори ли с тях? — не мирясваше Слава. — Попита ли за Тягунов, може да го познават? Нали им показа фоторобота?
— Не им беше до това. — Володя се смути. — Добре де, трябваше. Но аз взех адреса им. Утре ще отида с влака, ще запиша показанията им.