И затвори.
— Чудесно! — одобрих. — Аз нямаше да мога така.
— Ето как трябва да се разговаря! — кимна Грязнов. — Учи се!
— Щяла да знае… — каза най-сетне Лара. — Дори ако Женя не си е признала. Били са много близки. Споделяли си всички тревоги, включително и сърдечните.
— Но Женя е можела и да скрие, че познава наемен убиец, ако се е страхувала за него — каза след малко Костя и се обърна към Лара.
— Не мисля — отвърна тя. — И аз имам много близка приятелка, която просто чете мислите ми и знае всичките ми преживявания. Вие не можете да го разберете.
Ние се умълчахме. Както и преди, всичко е много крехко и ефимерно. Кой какво мисли, на кого какво му се струва или привижда. Трябват факти, факти! А те са малко.
И точно тогава зазвъня мълчащия до този момент телефон.
— Вячеслав Иванович! — чух в слушалката.
— За теб… — подадох я на Грязнов.
Той слушаше, лицето му ставаше все по-мрачно, кимаше и сдържано повтаряше „да“. После седна и се изкашля.
— Той е ходил у тях. Открили са негови отпечатъци. Едно към едно, както върху шишето кока-кола. Така че си го предизвикахме. — И изпсува съвсем искрено. После се смути и се извини пред Лара.
6.
Павел не знаеше накъде да шофира автобуса. Като покара малко по тесния път, чак до разклона, той се обърна към пътниците.
— Сега накъде?
Те заговориха на езика си, заспориха, на него му се стори странно, че не знаят точно накъде да вървят. Но той още по-малко знаеше. И затова тръгна в посоката, която най-накрая показаха.
Бяха изминали около два километра в прашния зной, когато пак ги спряха хора с автомати и зелени превръзки на челото.
Той си помисли отпаднало, че няма да издържи второ подобно представление. „Аз не съм Рамбо. Ще се предам, пък каквото ще да става. Сигурно ще ме разстрелят.“
Той слезе от кабината и веднага попадна в центъра на разгорещен спор. Изглежда, бабите не искаха да го пуснат. Друго нещо са младите. Направо се разбесняваха, като улавяха за ръкавите хората със зелените превръзки. Но ето че една баба, като крещеше яростно, ги разблъска всичките и заведе при Павел брадат мъж на средна възраст. Той бе с чалма.
— Това е синът ми! — извика жената. — Тук той е главният. Ти спаси от ония бандити мен, сестра ми, племенничката.
Младежите пак заспориха, заръкомахаха.
Синът на старицата вдигна двете си ръце, сякаш се предаваше, и всички замълчаха.
— Ти си спасил моята майка — каза той. — Спасил си нейната сестра и племенничката от бандитите! Тия са по-вредни от руснаците. Те са позор за чеченския народ! Затова — продължи той, след като всички се умълчаха — аз съм готов да те пусна да си вървиш в Русия, ако обещаеш, че няма да воюваш срещу нас.
— Нямам право — каза Павел, измъчван от жегата. Усещаше как го смъдят раните от рояците мухи, които не можеше да стигне с ръка. — Аз изпълнявам дълга си. Както вие изпълнявате своя.
Младежите пак зашумяха и поискаха разстрел за руснака. Но майката на водача пак се застъпи за спасителя си. И пак започна да доказва нещо на сина си на своя си език.
— Ти си истински воин! — извика водачът. — Отговори като мъж. И аз те пускам без никакви условия, макар да знам колко чеченски бойци можеш да убиеш. Но вярвам ще го направиш в честна схватка. Няма да хвърляш позорно бомби по селата, които защитаваме тук. Няма да палиш и грабиш домовете ни…
— Няма да дам такава заповед — съгласи се Павел.
Главатарят му протегна ръката си.
— Аз се казвам Имай! — представи се той. — Ако попадна в плен, бих искал да е при теб, ако получа куршум — да е от теб. Свободен си!
— Аз се казвам Павел Тягунов. Майор съм от руската армия. — Павел му стисна ръката. — И пожелавам никой от нас да не попада в плен или на мушката на оръжието. Желая на всички да се върнат у дома си.
И се олюля лекичко. Топлинен удар, помисли той, трябва да издържа. Но вече го подхванаха на ръце и го внесоха в най-близката къща. Там му дадоха вода, почистиха и обработиха раните му.
— Ето, ще те излекуваме, ще се върнеш ти при своите и ще убиваш ли мъжете ни? — попита го на лош руски млада жена.
— Не й се сърди — обади се Имай. — Убиха мъжа й и брат й. Служил съм в армията и знам какво е дълг. Моята заповед остава в сила. Пренощувай с нас, утре ще си отидеш.