Павел тръгна към него и двамата се прегърнаха.
— Ще те измъкна оттук — обеща Павел. — Лично ще дойда и ще те измъкна!
Те излязоха от плевнята и онемяха. Върху бронята на танка вече се бяха настанили бабите с чувалите и кошниците си. Една бе вързала козата си за буксирната кука.
— Моля ти се, кажи ми какво да правя с тях? — Имай вдигна ръце към небето. — Само да се обърна, и те цъфват. Наканили се да ходят на пазар в съседното село.
И започна да нарежда нещо сърдито, като размахваше ръце. Бабите дори не мислеха да слизат. Вдигнаха такава врява, че домакинът махна с ръка и се затътри към люка на водача.
Но все пак се наложи да слязат. Неочаквано зад планината се зададе с бръснещ полет беззвучен щурмовик СУ-27. Стариците се изсипаха от танка с неочаквана за възрастта си енергия и се скриха под него, сякаш бяха правили това неведнъж.
Щурмовикът пусна две ракети, едната по плевнята, втората по танка. Не улучи танка, но удари плевнята. Взривът разпръсна греди и дъски и избухна като огнен букет. Втората ракета се взриви в градината на съседната къща. И едва след това над главите им се разнесе ревът на самолета.
Когато пушекът и прахът се вдигнаха, всички станаха, стариците изпълзяха изпод танка и видяха унищожената плевня и труповете на затворниците и охраната. Бяха загинали всички до един.
Павел стоеше над тялото на Иван Прохоров, хапейки устни, и се стараеше да заглуши надигащото се ридание.
— Паша, да тръгваме — подкани го Имай. — Да тръгваме и да благодарим на Аллах, че ни остави още няколко дни от този проклет живот! Хайде, там няма да ни чакат дълго.
Той се измъкна от надошлите съселяни и изведе след себе си Павел. По-нататък всичко вървеше без особени емоции. Бабите мълчаливо и ловко се покатериха на танка. И ето така, всички заедно, с малка скорост, понеже горката коза едва ги настигаше, поеха напред под грохота на двигателя и врещенето на нещастното животно.
За тях се залепиха любопитни, главно хлапетии. Така стигнаха до мостчето над пресъхналата рекичка. По-нататък бе истинско шоу за размяна на техен шпионин за наш разузнавач. Бабите гледаха от бронята, утихналите момчета бяха застанали малко по-назад от танка и наблюдаваха със зяпнала уста.
Посрещнаха ги няколко офицери от вътрешното министерство и двама войника десантници с автомати. До тях стояха двама чеченци, оклюмани и със завързани на гърба ръце. Срещнаха се на средата на мостчето.
— Кого си ни довел? — обърна се един охранен капитан към Имай.
Той размаха съкрушено ръце и погледна Тягунов.
— Пленените загинаха — доложи Павел, като приближи. — Те са зад куполата.
— А вие кой сте? — офицерът присви очи. — Също ли сте пленник?
Павел протегна мълчаливо документите си.
— Откомандирован… — изхъмка офицерът. — Не успял да стигне частта си и вече се предал в плен… А вие защо оцеляхте, другарю майор, щом останалите са загинали?
Имай искаше да каже нещо, но гледайки Павел, се въздържа.
— Хайде да не се изясняваме тук — процеди Павел. — Не е ли по-добре да свършим с това?
— Откъде да зная, може да са ги разстреляли! — каза капитанът. — И ни пробутват тия… — Той кимна с отвращение към изнемощелите „роби“. — И вас за капак. Не мога ли да си го помисля?
— Коля, по-добре виж загиналите — рече Имай. — Познаваш ме. Не измъчвам пленниците, не ги стрелям аз. Виж им раните. Изскочи един от вашите „Су“-та пусна ракети, мен не ме улучи, тях улучи. Изпотрепа и нашите момчета, мои ученици от горния курс, които ги пазеха. Коля, погледни ги. А този майор е спасил моята майка от бандата на Садуев. Може да се каже, че е мой гост.
— Там ще се изясняваме… — мрачно отвърна капитан Коля и тръгна към танка.
Качи се на бронята трудно, не като бабите, отметна брезента. После също така трудно скочи на земята.
— И къде да ги дяна? — попита той Имай. — Аз съм с онази газка, къде да ги дяна? Да ги метна на гърба си ли?
— На покрива — обади се Павел. — Ще седна с тях. И ще ги крепя. Само карайте по-бавно.
— А вие, другарю майор, да бяхте помълчали — прекъсна го капитанът. — Засега сте пленник. И трябва да се изяснят обстоятелствата около вашето пленяване. Както и откъде имате този неканен адвокат. — Той кимна към Имай. — Имай, пак ми пробутваш скитници — рече той. — Какво се разбрахме миналия път? Войник за войник, нали така? Или плащай за тях, както се следва, или си ги вземай обратно! И бъди така добър следващия път да не ми караш тези, изпосталелите, нито трупове, а наши пълноценни руски войници! Разбра ли ме?