— Против какво? — не схвана Аркадий. — Против самото убийство или против неподходящото време? Какво, този килър да не работи сега за нас?
— Не прекъсвай! — затрепери Макс. — В противен случай се отказвам от функциите си на председател на нашия съвет! Не мога да осъществя задълженията си в обстановка, когато зад гърба на членовете на съвета се водят сепаративни преговори. Миналия път допуснах това и не бягам от отговорността си. Затова моля за моята оставка…
— Макс, в този момент съвсем точно приличаш на твоя шеф — подкачи го Кирил. — Но той има зад гърба си петнайсет години ръководна партийна работа… Добре де, измиваш си ръцете, изплаши се от обществения резонанс, но какво си виновен? Къде е нашата вина? Разбира се, с помощта на бодвания в определени точки, в смисъл разстрел на ония, които мътят водата, тревожат обществеността, като я отвличат към различни преувеличени инсинуации, може и трябва да се регулира и направлява общественото съзнание. Това е изкуство, което още не сме овладели… Уви!
— По-кратко — навъси се Аркадий Сазонов. — Можеш ли по-кратко?
— Не сме на колегия при вас в Министерството на правосъдието — отвърна хладно Кирил. — Ако трябва кратко, моето предложение е да оставим нещата така. Тоест Макс да си остане на своя пост. А днес всички заедно ще обсъдим новите кандидатури.
— Кандидатури за какво? — попита Серьожа. — За разстрел?
— Именно. Като изберем точно определен човек, кой знае колко спасяваме утре, когато се надигне поредната вълна от възмущение.
— Аз съм пас — обади се Серьожа и поклати глава.
— Имаш вид, сякаш се каним да обсъждаме твоята кандидатура — каза Кирил.
— Не разбирам — поклати глава Макс. — Ти ни забърка в тази ужасна история, аз не успях да ти противодействам, разкайвам се, вече заявих това…
— Измиваш си ръцете? — подсмихна се Кирил.
— А защо ти не заемеш моето място? — попита Макс.
— Страх ме е, всички ще се разбягат — продължи да се усмихва Кирил. — Всичко ще стоварят на мен и ще зарежат държавата на произвола на съдбата. А ти си удобен за всички. При теб тук е чудесно. Всичко е удобно. Никой не подслушва. С една дума — домашна обстановка, в която можем свободно да обсъждаме проблемите, както си беше и досега. В това число и днешната ситуация. Струва ми се, че ти, Аркаша, се канеше да ни кажеш нещо… Това, което ни разказа по пътя.
— Намерили са пръстчетата на Биатлониста в жилището на Клеймьонова — съобщи Аркаша. — Те предполагат, че тя е била свързана по някакъв начин с него.
Макс погледна внимателно Кирил. Новината, естествено, е изключителна, но псевдонимът Биатлониста прозвуча на тяхното съвсем тайно съвещание на четири очи. Излиза, че Аркаша знае за разговора им?
Кирил му отговори със спокоен поглед. Много е уверен в себе си. Значи притежава още някаква смайваща информация.
— Чухте, нали? — попита Кирил. — Това не са мои, не са наши предположения за връзката, която е съществувала между Биатлониста и журналистката. Сега най-главното… Аркадий, разреши ми да докладвам лично, понеже вече стихнаха стенанията по повод на една особа, която беше смъртно опасна за всички ни.
— Откъде го измисли, че уж е опасна? — попита Серьожа. — Скандална, да, е, прекалено много се впрягаше…
— Не е там работата. — Кирил бавно извади от куфарчето си синя папка и също тъй бавно развърза връвчиците, като поглеждаше внимателно присъстващите. — Ето копията от документите, които тя е изнесла по някакъв начин от Чечня. Между другото тук са посочени имената на онези, които, ако съдим по приложените документи, отчети, сметки и записани преговори, са взели участие в това, което става сега в Чечня. Ние с Аркаша, както вече докладвахме на съвета, трудно прекратихме делото, оказало се в Главна прокуратура. Канеха се да го разследват щателно. И ако погледнете фамилните имена на фигурантите в това несъстояло се дело, ще видите: съвпадат със списъка на лицата, които нашият биатлонист вече успя да ликвидира. Ще кажа: там сме всички ние. Просто още не ни е дошъл редът. Както дойде на двама наши другари от съвета. Допълнително е бил включен бандитът Садуев след известното му пътуване извън Чечня, и Меланчук като организатор на украинските доброволци.
— Знаел си, но си мълчал! — Макс упрекна Кирил в настъпилата тишина, като гледаше списъка.
— Само се досещах. Тази мисъл ми хрумна за първи път след убийството на моя приятел и наш другар Федя Земляков. Ако съдим по всичко, Серж също е знаел — той се обърна към Горюнов — и от известно време се страхува от нещо. Сякаш над него е надвиснал дамоклев меч. При това всичко се усложнява от лични мотиви. Правилно ли разбирам нещата?