— Не прилича да е работа на Павел Тягунов — обади се Горюнов. — Познавам го, за разлика от всички вас.
— Но ти хукна при Турецки в хотела, когато убиха там Федя — засегна го Аркаша. — Аз знам. Отначало се учудих, после реших, че разполагаш с някаква информация, а не искаш да ни я кажеш.
— Наистина така помислих отначало… — въздъхна Серьожа, като се люлееше в шезлонга. — Спомних си, жената на Паша ми разказваше, че той стрелял без грешка. Аз го изпратих на курсове към Министерството на отбраната в Москва. Така ми беше нужно. После моите момчета потвърдиха: стрелец е, какъвто не са виждали. Защо не е започнал от мен? — Горюнов взе списъка от ръцете на Макс. — Сигурно така му е по-удобно. Не ги избира по азбучен ред.
— Отмъстител — каза Кирил. — Самият той оцелял по чудо, сега отмъщава за загиналите си другари. Съгласен ли си? — Той погледна внимателно Серьожа. — Питам, съгласен ли си, че трябва да го ликвидираме? И колкото може по-бързо!
— Сигурно. — Серьожа сви рамене, чувствайки, че чакат отговора му. — Изглежда, направих глупост, като се доверих на Турецки… Но за другото без мен. Аз съм пас. Тоест съгласен съм с всичко, казано тук. Но не е по моята част.
— Защо, ако мога да попитам? — присви очи Макс.
— Не ми харесва… — продължаваше Серьожа. — Добре, премахнахме момичето, което бе опасно за нас. Не ви ли се струва, че смесихме собствената си цялост и безопасност със сигурността на страната? По-точно, подменихме едното с другото? В това отношение само да започне човек… Така скоро ще се превърнем в хунта. Вече сме станали каста. И до хунтата остава само крачка.
— Какво предлагаш? — попита Макс. — Според теб какво трябва да се направи, за да не направим тази крачка?
— Вече казах… Прекалено се обособихме. Прекалено дълго водим затворен живот. Знаем предварително кой какво ще каже или ще поиска от Макс… Пари, както винаги, които той няма да даде. Започнахме да се повтаряме, разбирате ли? Закоравяхме. Имаме нужда от свежа кръв. Защо още между нас няма човек от службата за сигурност? От Главна прокуратура? Защо Аркаша трябва да опъва заради всички?
— Той се справя добре — отбеляза Кирил. — А виж, от Министерството на отбраната само чуваме: кога ще дадете пари! И колко десантници ще са нужни за охрана на нефтопровода… Серж, понякога ми се струва, че ни заблуждаваш. Водиш двойна игра.
— Тогава нямам работа тук. — Горюнов се понадигна от креслото. — Сега ще ме питате за кого работя.
— А не е ли така? — попита Аркаша, след като се спогледаха с Кирил. — По едно време говорихме за връзките ти с чеченците от хотела на „Смоленска“.
— Стоп! — прекъсна всички Макс и замаха с ръце. — Така не се знае докъде ще стигнем. В това, което казваш — той се обърна към Горюнов, — има много истина. Но съгласи се, че ние с теб, когато уговаряхме това и между нас още не бяха нито Кирил, нито Аркаша, нито Жора, всичко бяхме предвидили. И се уговорихме, че приоритет в избора трябва да бъде надеждността на избирания. И компетентността му. Така малко по малко, постепенно към нас се присъединиха Кирил, Жора…
— Кратък курс по история на ССК — подхвърли с насмешка Кирил. — Предлагам да се наричаме така. Съвет на сивите кардинали. Но ние се отвлякохме от обсъждането. Смятах, че въпросът с кандидатурите за разстрела може да бъде от компетенцията на Макс и от моя компетенция. Е, и на Аркаша. Макс възразяваше. Макар че със собствената си ръка… — той извади списъка, издраскан от Макс, — коригира съставеното от мен. Единствената кандидатура, срещу която възразяваше, беше на Клеймьонова. Той поиска да ни събере всички. Аз се съгласих. И ето, аз и Аркаша ви показахме — тя е съставила този документ, предаден в Главна прокуратура, а после, когато там нищо не става, го е предала на нашия биатлонист. Ясно ли е на всички? Сега разбрахте ли защо настоявах? Забъркали сме се, разгоря се борба, но на някои това вече не им харесва… Серьожа, най-малко от теб съм очаквал, че ще се окажеш между чистниците.
— Говорех за друго — каза Горюнов. — Искахме страната да процъфтява, а засега ние процъфтяваме. Забогатяхме. Имаме сметки в западни банки. Бяхме се уговорили да работим като свободни люде, без да се трепем за насъщния. Трябваше да имаме осигурени тилове. После си поставихме задача да си осигурим безопасността, за което току-що казах, но някои не искаха да ме чуят. Единственото, с което се занимаваме, е да си осигуряваме условия за плодотворна работа. Но времето не чака! Увлякохме се по тая стрелба, по тези игри, като забравихме за главното, заради което се събираме. Аз съм като вас и знам какво и кой иска да каже по този повод. И аз съм такъв! Това ли искаше да кажеш? — той се обърна към Кирил.