— Люся, аз съм. Скоро си тръгвам. Да, да. След половин час ме посрещни на „Каширка“, където се пресича с околовръстния път. Червена „деветка“, да, да… Правилно ме разбра. До скоро. Целувам те.
— Откога пътуваш с нашенски коли? — учуди се Макс. — Доколкото си спомням, Серж има „деветка“.
— Точно така — каза Кирил, като му връщаше мобифона.
9.
Серьожа караше към столицата, като размишляваше разсеяно за състоялия се разговор. Момчетата явно се увличат. Прекалено много се изсилват… Колко пъти в такива спорове е оставал сам. Мислеше, че поне Жора ще го подкрепи. Все пак някога го издигна. Жора си беше обикновен чиновник в Министерството на отбраната. Серьожа поддържаше с него връзка, получаваше необходимата информация, помагаше да се прокара или забави нечия документация. После го препоръча на „аграрниците“. И там имаше нужда от свой човек. След това го въведе в съвета на сивите кардинали. Съвет на сивите вълци — така ще е по-точно…
Но направи всичко това чак когато стана помощник на генерал Тягунов по „молба на нашите гости от слънчева Чечня“.
Серьожа съвсем не мислеше да работи за тях. Само така, някаква правдоподобна информация, изгубила значението си поради давност…
Впрочем той смяташе така. Страхуваше се за собствената си кожа. Страхуваше се, както че ще го заподозрат в двойна игра, така и да ги издаде…
Че на кого да каже? На шефа? На КГБ? Както е затънал до ушите…
Спомни си как успя да стане помощник и се усмихна. Влезе в министерството и позвъни от пропуска. Генералът дълго си припомняше, най-накрая се сети.
— А, на Алтай… Вече се уволни? Добре, ела, ще поговорим, ще намеря няколко минути.
Серьожа беше обмислил всичко. Пристигна с униформата на прапоршчик, мина през приемната, намигна на изненадалата машинописка или каквато е там, влезе, без да чука, и седна в креслото без покана. По това време Тягунов не беше още нито заместник, нито помощник. В министерството под път и над път генерали като него. Всички разправии, цялата оперативна и черна работа минаваше през него. И сега в кабинета му бе пълно с народ, все от майор нагоре, и затова всички се загледаха изумено в прапоршчика, цъфнал кой знае откъде.
Тягунов се навъси, но напомнянето, че някога е пил брудершафт с тоя нахалитет, позволявал му е в банята да го налага с метличка по задника, го наведе на една неизбежна мисъл. Нали, ако бившият прапоршчик остане неудовлетворен, това може да стане известно още на някого.
— Другари офицери — Тягунов се надигна от мястото си, — ще спрем за няколко минути. Имам спешна работа, съвсем забравих… Е, какво има? — каза той и нетърпеливо протегна ръката си към Серьожа, когато последният офицер се озърна смаяно на излизане от кабинета.
Серьожа не бързаше. Изчака да излязат всички и намигна на генерала. Изтегна се в мекото кресло…
— Слушай, не видя ли колко хора имаше при мен? — намръщи се генералът. — Всеки момент ще стане беля! Продаваме бронетранспортьори на арабите. Дотук добре, обаче искат да видят стрелби от щатна картечница. Ще дойде телевизията! А те не са разработени… Пък и няма кой толкоз да стреля. — Той махна с ръка. После погледна госта с надежда. — Слушай, ти си пробивно момче. Ще можеш ли да намериш някой специалист? Вярвай, няма кой да ги пристреля. Всички се уволниха. Малко им плащат… Ами честта на държавата?
— Която не плаща? — подсмихна се Серьожа. — Нали сте в течение, Генадий Матвеевич, не ни е за пръв път да организираме образцови стрелби! И резултатът винаги е много добър и отличен.
— Знам те аз. — Генералът махна с ръка. — Но работата е сериозна. Няма да се измъкнеш с руска баня и лов. Не можеш ли да намериш и да агитираш тия специалисти? Обещай им нещо от мое име. Че на нас вече не ни вярват. И друго, министърът обеща да дойде.
— Защо да търся, Генадий Матвеевич? Ето ме мен! Пред вас. Не мога да прицелвам, за стрелянето съм още по-зле, но кое е главното в бизнеса? Кога ще разберете най-сетне, че продажбата на оръжие е бизнес! Не излъжеш ли, няма да продадеш!
Генералът се понадигна от вълнение.
— Слушай, ще се заемеш ли? И след това искай каквото щеш.
— Ще ме вземете ли при себе си на щат? — попита Серьожа. — Ако стрелбите минат отлично? Умеете ли да се отблагодарявате? Аз умея. Направих синчето ви капитан, помните ли? Вас ще ви направя министър… не, засега заместник, ако слушате и се държите правилно.
— Не се ли изсилваш много? — попита гневно Тягунов. И Серьожа усети как нещо го парна под лъжичката.