— Както искате. — Той разпери ръце и стана. — Не е имало никакъв разговор. Събирайте си бандата, правете си съвещанието.
И тръгна към изхода. Генералът гледаше след него под вежди. Няма мърдане, мислеше си той. Сега е тяхното време.
— Хей, стой! — извика той. — Разговорът не е свършил. Та какво казваше за пристрелването?
Още на следващия ден Серьожа седеше в бункера на полигона край Москва сред войниците, които щяха да проведат демонстративните стрелби. Командваше възрастен капитан, който по нещо напомняше Холин, от неудачниците, дето затулят с тях всички дупки в армията. Серьожа бе цивилен, с фотоапарат и вратовръзка. Представяше се за кореспондент на столичен вестник. Попоглеждаха го и не знаеха как да го възприемат. А той си остреше моливите, без да обръща внимание на никого. Тук го доведе и представи лично генерал Тягунов.
Въпреки че не е прието да се пускат цивилни при огледа на мишените, това свещенодействие се разрешаваше само на доверените лица.
— От кой вестник сте? — попита капитанът и се изкашля. — Понеже не чух.
— От „Росийские ведомости“ — усмихна се Серьожа.
— Има ли такъв? — поотвори капитанът уста.
— Започна да излиза. Все още имате време да се абонирате. Това е централен орган на Президентския съвет.
В това време заработи селекторът, по който се чуваха командите и разговорите на кулата, където се бяха събрали представителите на Министерството на отбраната и чуждестранната делегация. Изреваха двигателите на три бронетранспортьора, завиха турбините, после картечните откоси отекнаха като чукове.
И пак рев на двигатели и вой на турбини от завръщащите се на изходна позиция машини. После всичко утихна. Чуха се гласовете на докладващите: Първи завърши стрелбата… Втори завърши стрелбата… Трети…
— Да се видят мишените! — чу се от кулата.
— Бегом! — изкомандва капитанът. — Докато мигна, да сте се върнали! А вие, другарю кореспондент, не желаете ли да видите?
— Какво да им гледам? — Серьожа сви рамене. — Щом като вече знам резултата.
След няколко минути дотичаха запъхтели войничета с кривнати шапки. Очите им изплашени, лицата — виновни.
— Другарю капитан! Нито едно попадение! Нито веднъж!
— Не може да бъде? — изохка капитанът. Женското му лице затрепери от ужас. — Всичките ли видяхте? Ще ида лично…
И щеше да изскочи от блиндажа, но Серьожа го спря.
— Какво ви става?! Пуснете ме — възмути се капитанът, но столичният кореспондент запуши с длан устата му:
— От вас очакват доклад. Искате ли той да се забави и така да събудите подозрения? Нали лично министърът е на селектора!
— А какво да докладвам? — ревна капитанът, но властната ръка пак му запуши устата:
— Не крещете! Там могат да ви чуят. Първо изключете селектора!
Капитанът седна, като гледаше Серьожа с очите на мъченик.
— Но какво да кажа? Та това е позор! Пред очите на чужденците… Никога не е било така. А и министърът…
— Значи ще бъде — кимна Серьожа. — Похвалното е, че си изплашен така. Значи правилно разбирате отговорността за резултатите от изпитанията. Нали сте патриот на своята червенознаменна дивизия, носител на ордена „Суворов“, не помня коя степен?
Капитанът преглътна слюнката си и кимна, загледан с надежда в Серьожа.
— Дайте тук! — Горюнов протегна ръка за микрофона. — Сега включете селектора. Аз сам ще доложа. А вие се учете, докато аз съм жив… — каза полугласно и веднага се изпъна, сви устни, взискателният поглед, устремен напред. — Другарю генерал-майор! Докладва старшият на проверяващата група капитан… — Той погледна изпод вежди изплашения капитан.
— Филин… — прошепна оня.
— … Филин. Докладвам резултатите от стрелбите! Първо направление — седемнайсет попадения. Второто — двайсет и четири. Третото — деветнайсет! Край на доклада.
Горкият капитан само зяпаше с уста и нямаше сила да произнесе нито дума. Като направи строга физиономия, Серьожа допря пръст до устните си.
В това време по селектора звучеше докладът на генерал Тягунов пред министъра:
— Другарю армейски генерал! Докладвам резултатите от стрелбите!
Серьожа кимна и изключи микрофона.
— Май искахте да ми кажете нещо?
— Как можахте! — Капитанът се задъхваше от възмущение. — Каква я забъркахте! Бяха им раздадени само по петнайсет патрона! И всички го знаят! А при вас най-малкото попадение е седемнайсет!