— И арабите ли знаят? — намръщи се Серьожа.
— Не, но министърът…
— Тогава защо мълчахте? Трябваше веднага да ми кажете.
Той пак включи селектора.
— Поздравявам нашите мерачи с превъзходните резултати от стрелбите! — гърмеше гласът на министъра.
— Боже… — Капитан Филин се мяташе из бункера между инсулта и инфаркта. — Какъв позор!
— Стига де… — Серьожа уморено махна с ръка. — Поименните часовници вече са връчени от министъра. Да не мислите, че той ще си ги прибере обратно? После ще отидат в палатката, където вече всичко е сервирано. Ако не разбирате такива прости неща, тъй и ще си останете капитан.
— Ще ме уволнят! — клатеше глава неутешимият капитан Филин.
— По-скоро ще ви повишат — увери го Серьожа, като забеляза как войниците го слушат с възхищение и зяпнала уста. — Във всеки случай аз ще ви ходатайствам. Какво сте се разтревожили? На кого му е зле? На всички е добре! Арабите получиха това, което искаха. Министърът спечели нелоши мангизи за ведомството си. Момчетата ще отидат в отпуска вкъщи и ще се хвалят с часовниците от министъра. Вие ще получите „майор“. Но това вече го казах…
— Ами дългът? — запита капитанът. — А честта? А срамът?
— Само във вашето изостанало разбиране… — въздъхна Серьожа. — И затова в цялата страна няма нито дълг, нито чест, нито срам. Нито майорска звездичка върху пагона ви. Това време свърши, другарю бъдещ майор!
Той пак се усмихна, докато си припомняше онова време. Златното! Докато си играеше, направи „своя“ шеф заместник-министър. Вместо него пишеше речи, доклади, разучаваше роли. Изобщо учеше го на актьорски занаят, толкова необходим в кариерата. Синчето се губеше някъде из „горещите точки“. Засега маршалската му звезда щеше да почака. Налагаше се да урежда кариерата на неговото татенце…
Сега всичко това е минало. Тягунов не е доволен. Като бабата от приказката за златната рибка. Засилил се е да става началник на Генералния щаб. Горката Русия!
Той, Серьожа Горюнов, може и да не обича страната си, но то е със странна нелюбов. Тоест не я уважава, но й желае доброто. Затова да пази Господ от такъв началник на Генералния щаб… Заместник-министър — това вече е свръх неговите възможности. А и Серьожа вече се измори. Време е да спира игрите. Позабавлявахме се, спечелихме на гърба на идиотите — и край! Трябва да помисли и за себе си. Време е да свършва със сивите кардинали. Идеята не беше лоша. Тя се роди едновременно в неговата глава и в главата на Макс. Сега Кирюха Смелянски командва там парада… Сече му пипето, две мнения няма. Но е прекалено зъл. И опасен. По-добре да стои настрани от такъв. Серьожа направо го надушва. И затова избяга от тях. Това не се хареса на всички. Най-вече на Кирюха. Гледаше като вълк. А Макс се страхува от него. И затова блее като овен. А имаше плодотворна идея, имаше! Нека нашите шефове се веселят, нали така. Ние нашата работа си я знаем точно. Ще заявим някога за себе си… И ето че се сметнаха всесилни. А е малко рано. И напразно. Предстои още много работа. Още мечката в гората, кожата й продаваме. Въпросът е кой ще убие мечката.
И кой ще е мечката?
Той наближаваше околовръстния, когато забеляза като че ли го следи едно ауди с цвят на мокър асфалт и повтаря всичките му маневри.
Само спокойно! — си каза Серьожа. Първо, може да му се е сторило. Второ, може да го търси Турецки със своите хора.
Да си го търси. Той си удължи отпуската. Може да е спокоен още една седмица. И да поразмишлява какво да прави по-нататък.
После, когато наближаваше „Садовое колцо“, му се стори, че сега го следи опел с цвят на зряла вишна. Само това липсваше…
Комплексът на бабината питка от онази приказка: от аудито избягах и от опела ще избягам!
И вече близо до дома му за него се залепи сива лада осмица. Или бълнува, или си го предават така един на друг?
Не, като че ли осмицата сама се отдалечи. И май вече никой не го е поел като щафетна пръчица…
Серьожа се оглеждаше неспокойно. Дали си струва да ходи вкъщи? Крие се в частна квартира, временно естествено.
Да отиде в министерството? Там ще е в безопасност, това е сигурно. Но пак до известно време. До седем-осем вечерта. А после? Да звънне пък на Турецки? Така и така ще каже. Преследват ме… Ако се съди по количеството задействан транспорт, фирмата е солидна. Не е във възможностите на Паша Тягунов. Той изобщо няма кола.