Да, в нашата следствена машина трябва нещо решително да се промени! Къде се дянаха всички? Къде се изпокриха? Дори няма с кого да се посъветвам.
Надникнах в съседната стая, където се бе разположила Лара.
— Лара, момиченцето ми, току-що тук беше Слава Грязнов, или така ми се е сторило?
— Какво така всички сте любезни днес? — попита тя, като ме имитираше. — Пак ли имате неприятности? А Вячеслав Иванович излезе да запали. Чакай, казва, кога Турецки ще узрее за разговор и веднага ме извикай.
— Викай го. А Володя Фрязин къде е?
— Май също се скри някъде от страх — засмя се тя и точно в този момент на вратата се появи Володя.
— Изобщо не съм се крил! — каза обидено. — Тъкмо пристигнах. Навсякъде по улиците задръствания…
Поканих го в моя кабинет. Беше смъртноблед. Много преживява заради това, което става. Макар че направи всичко, което можеше. Така и му казах.
— Само без паника. Съвестта ни е чиста. Направихме всичко възможно…
— Но не направихме невъзможното — отговори той и въздъхна като стар човек.
— Кой не е направил невъзможното? — връхлетя в кабинета Грязнов. — Та моите момчета… — той се задъхваше от гняв — ден и нощ тичат… а тези…
— Кои — тези? — попитах аз.
— Още ли не си чул? Предават делото в следственото управление на ФСС! Всичките ни материали подлежат на предаване. Тоест не ни включват към тях, а ни изключват! Разбра ли? Ще ползват всичко, което сме намерили, и ако благодарение на нас го хванат, цялата слава ще бъде тяхна!
— Само без емоции — прекъснах го. — Не съм получавал официално разпореждане от главния. Както разбирам, и ти не си получил от твоя министър.
— Въпросът е решен. — Грязнов махна с ръка. — Знам от достоверен източник. Във ФСС са имали колегия по това дело с участието на самия премиер. И твоят главен е бил там, и Костя, и моят министър. Взето е решение всички материали да им се предадат. Щом следствената част на прокуратурата не се е справила, нека работят следователите от службата за сигурност.
— За разлика от теб не бързам да си посипвам главата с пепел. Нека си строшат зъбите, ако мислят, че този орех може да се счупи така лесно. Това момче не е глупаво. А в нашата столица можеш да се скриеш, където си искаш. Някъде в Самара отдавна да са го пипнали. Но я го търси в десетмилионна Москва?
— Струва ми се, че непрекъснато пропускаме едно важно звено — обади се Володя. — Да, познаваме отпечатъците му, винтовката му… Но все още не сме я конфискували. На всяка цена трябва да намерим тази винтовка! Все още разчитаме на фоторобота, който може би е остарял в деня, когато сте видели този тип в театъра. Явно е променил външността си. Трябва да продължим да го търсим.
— Разговаря ли със съседите? Разпита ли ги? — попитах аз, като имах предвид съседите на журналистката Клеймьонова.
— Да. Една баба видяла как наскоро по вечеря от квартирата на Клеймьонова излизал мъж, приличащ по описание на Тягунов. Носел куфар. Не помни точната дата. Ето показанията й. Но аз искам да отбележа друго. — Той ме погледна въпросително.
— Говори — каза вместо мен Грязнов.
— Той не може да е убил Женя!
— Може, не може… Свършвай! — Слава махна с ръка. — Всичко това са емоции, а на нас ни трябват факти.
— А пък аз съм сигурен — настоя Володя. — Особено след това, което ми показа бабата. Нейният апартамент е в съседство с квартирата на Женя Клеймьонова, на една площадка са…
— Хайде говори, не протакай. Сега ще дойде Меркулов и ще ни връчи разпореждането за отстраняването. Та какво каза тя?
— Разгледала мъжа през пролуката. Видяла как се сбогували.
— И как? — Слава бе въплъщение на нетърпението.
— Стиснали си ръцете — продължи Володя. — И тя казала: пазете се. И нещо от сорта на „стискам ти палци“. А той вдигнал палци. И си махнали с ръце. Бабата помислила: може да й е роднина, брат или чичо?
Грязнов изгледа мрачно Володя. После спря погледа си върху мен.
— На мястото на главния прокурор — рече той — отдавна щях да ти лепна строго мъмрене. Макар че нямаше да те отстранявам от делото. Къде са документите, които е предала във вашия бардак? Защо още не сме ги видели?
— Защото още не сме ги намерили — отговорих аз. — Вече ме пита. Отговорих ти. След заминаването на предишния главен прокурор изчезнаха много документи…
— Беше ли на погребението й? — Слава се обърна към Володя. Сега той пое инициативата в разговора.