— Този тъпак Сидорин! — не мирясваше Макс. — Те са го изпързаляли! На кого му дойде наум да го прави генерал? — Той се вгледа в Аркаша. — На тебе ли?
— И аз мога да сгреша — въздъхна Аркаша. — Сидорин е изключителен идиот, но прекрасен изпълнител. Аз знаех, че от него не може да се очаква никаква самостоятелност. Но смятах, че няма да потрябва.
— Престанете! — обади се Кирил. — Стига сте си посипвали главите с пепел и скубали косите по задника. По-добре погледнете колко благоприятни обстоятелства възникнаха сега. Първо, Биатлониста извърши нужна за нас работа. Ликвидира изпълнителя. Тоест — няма следи. Второ, балистичната експертиза ще докаже: куршумът е от втората пушка, с която застреляха Федя Земляков пред Белия дом. Значи ще отнемат делото от Турецки и ще го предадат, където трябва.
— Така ли мислиш? — попита с надежда Макс.
— Във всеки случай този въпрос ще бъде поставен. Нали те не се канят да фалшифицират резултатите от балистичната експертиза? А също да сменят пръстовите отпечатъци върху първата винтовка на Биатлониста? Не са толкова глупави. За тях ще бъде по-лошо — каза Аркаша. — Разбира се, ще има трудности. Отпечатъците на Биатлониста със сигурност са се изтрили от винтовката. Но намереното оръжие е находка за балистите. Балистиката не може да се скрие!
— По-лошо ще бъде с документите на Клеймьонова — рече замислено Кирил, като гледаше огъня в камината. — Пак твой фал! — и погледна към Аркаша.
— Кой е знаел, че предварително ще направи това? — започна да се оправдава той. — През нощта кацнала от Грозни, а на сутринта хукнала право в Главна прокуратура. Не сме взели под внимание, че е дала копията, а не оригиналите. Няма да прави копия през нощта, нали? Макар да е имала пет-шест часа… Истинските документи ги е криела в стар кладенец, опаковани в целофан. И ето че изплуваха…
— Откъде научаваш всичко? — попита Макс.
— Имам един човек — отвърна мъгляво Аркаша. — Не е задължително да го познавате… Това е гаранцията ми, в случай че решите да се отървете от мен, както от Серьожа Горюнов.
— Ето докъде стигнахме! — възкликна Макс и се обърна към Кирил. — Ето какво недоверие започна да разединява съвета ни!
— Което между другото започна да създава именно Серж — пророни Аркаша, като също гледаше към Кирил.
— Какво сте ме зяпнали всички? — възкликна той. — А кой говореше, направо бълнуваше: този човек не е от нашия кръг? Не чакай нищо хубаво от него! Всичко е вярно. Но вие, скъпи, забравихте, че точно от нашия кръг, сплотен от общото посещение на едни и същи елитни училища, да не говорим за специалните родилни домове, където сме се появили на света, може да се излезе само с краката напред! А Серж от самото начало беше за нас чуждо тяло. Признайте си с ръка на сърцето… Докато ни засипваше с идеи и беше техен генератор, който ни подхранва с бодрост и оптимизъм, беше добър за всички! А когато започна да досажда на нашето високомерие и кастовост, тогава стана излишен за всички! Поне сега си признайте това.
Макс и Аркаша се навъсиха.
— Както винаги, ти си прав — примирително рече Макс и притисна длан до лявата си гръд. — Нещо пак ме стяга… Та какви въпроси се канехме да обсъждаме днес?
В това време в стаята влезе жена му.
— Може ли малко по-тихо? Детето заспа. Вчера имаше температура, днес е малко по-добре.
— Върви — каза Макс на жена си. — Обещаваме да говорим по-тихо. Но ще се наложи да постоим още. Момчетата ще останат да нощуват, приготви им в моя кабинет, както винаги.
Те погледнаха след нея. Все същата походка на манекенка. Ще погледнеш, дори да не искаш…
— Никога не съм мислил, че ще се ожени за мен — въздъхна Макс, като изрази общото мнение. — Чудно, колко беше хубава… Наистина, също не от нашия кръг. — Той огледа внимателно приятелите си. — И много преживяваше, когато научи за гибелта на Серж. Със собствените си ръце бих убила този мерзавец, така казваше. Все питаше дали са намерили бандита или не.
Той направи пауза и пак огледа приятелите си.
— Допадаше й, че той също като нея е живял в комунални жилища и общежития, че се е измъкнал оттам със свои сили… — Макс говореше полугласно. — Може би и за нея си мислите: парвеню? Вмъкнала се в нашия кръг?
— Не разбирам накъде биеш? — прекъсна го Кирил и се намръщи. — Тя е твоя жена. Не се меси в нашите работи. Обича те. Уважава гостите и приятелите ти. Какво искаш?