Снайперистът не се съмняваше, че ще го забавят още, докато му задават въпроси. Той затаи дъх, плавно дръпна спусъка на винтовката към чертата, която дели битието от небитието.
После също така плавно натисна докрай спусъка. Както винаги, прикладът го блъсна в рамото. Мушката, както винаги, се вдигна нагоре, а целта, както винаги, бавно се свлече, изчезвайки от полезрението му.
Отначало околните не разбраха какво стана. Някой имаше в себе си амоняк, някой започна да му разтрива слепоочията и да нарежда: „Като девица на първия си бал. Презорихме го, момичета…“ И веднага друг извика, като видя кръвта по пръстите си, когато се опитаха да поизправят убития.
Така или приблизително така си представих картината на станалото.
Куршумът, както и при банкера Салуцки, е влязъл под основата на черепа. При това жертвата не е успяла дори да усети болка, лицето й е останало спокойно. Сякаш човекът е изгубил съзнание. И дори известно време са се опитвали да го свестят. В това време стрелецът е спечелил няколко скъпоценни минути.
Но е възможно това да са само мои догадки, нищо повече.
Както в случая със Салуцки, стреляно е отдалеч и едва ли някой е чул.
Да, бях сигурен, че е стрелял същият килър. Естествено, трябваше да се изчака заключението от балистичната експертиза. Да се разпитат всички, които са чули или видели нещо. Но от известно време повече вярвам на интуицията си.
Гледах една по една видеолентите, заснети на мястото на убийството. Снимани са с друга цел. Трите камери са работели за своите програми. Сега работеха за мен.
Когато съобщих догадката си на Меркулов, той най-напред попита: а какво свързва жертвите? На пръв поглед — нищо.
— Имай предвид — рекох, — докато не открием тези връзки, убийствата ще продължават.
— Пепел ти на езика! — прекъсна ме Меркулов. — Значи се заемаш?
— Няма да се справя сам.
— Смятай, че Грязнов с неговите хора са твои — кимна Костя, докато нещо записваше. — Ще се уговоря с неговия министър.
— От известно време ония в Министерството на вътрешните работи са се хванали за Слава. Както невярната жена за рогата на забогателия съпруг.
— Обществен резонанс. — Той вдигна рамене. — Министрите също гледат телевизия. Предполагам, техните референти и съветници също не спират. И всеки се вижда на мястото на убития. Така че Грязнов вече е в твоята група. Кой ти трябва още?
— Следователят Коля Могилинец, той е постоянен член на моята следствена група. Освен това и ти. И още двамина като теб. Има работа за всички.
— За Могилинец се уточнихме, той е при теб. А аз бездруго съм ти подръка. — Той кимна и отново нещо си записа. — От известно време. Макар почти да не излизам от кабинета си. Това ли е всичко?
— В градската прокуратура има един Володя Фрязин с едномесечен трудов стаж. Започна делото за убийството на банкера Салуцки. Схватлив е, но има нужда от вещо ръководство. Вземам го в моята група. Засега стига толкова… Е, от само себе си се разбира, че ще е нужна и съдебномедицинската експертиза, и криминалната лаборатория. За да се изпълняват заданията ми на мига. Да оставят всичко и да се занимават само с моите материали. Като начало още утре ми трябва заключението от балистичната експертиза. И нека сравнят балистиката на всички сходни случаи. Не изключвам, че винтовката е една и стрелецът е един.
— Ходи ли в хотела? — попита Меркулов.
— Още не. Там работи дежурният следовател и момчетата на Грязнов. Обещах да отида за окончателния оглед.
— И с ръката на майстор да направиш заключителния щрих. — Костя кимна, като продължаваше да записва нещо. — Отклоняваш се от предписанията на процесуалния закон: следователят трябва да прави оглед на местопроизшествието по своето дело.
— Тук си прав. Но какво пишеш през цялото време? — поинтересувах се аз. — Паметта ти ли изневерява?
— Да отидем заедно. — Той най-сетне вдигна глава от писанията си. — Ще ти помогна да разговаряш с хората от „кантората“. „Големият брат“ непременно ще си напъха носа в това дело.
След половин час вече влизахме в хотел „Мир“. Грязнов вече бе там. Спореше с угрижен вид с някакъв широкоплещест цивилен. Сигурно от службата за охрана на президента. Сигурно са доловили тенденцията — първо убиват прессекретарите, а после ще се окаже заплашен охраняваният обект.
— Никой от персонала не е видял нищо, не е чул нищо — рече Слава Грязнов, след като Меркулов се представи на присъстващите. Всъщност той беше с генералска униформа на държавен съветник от правосъдието втори клас. От километър се виждаше, че е важна птица!