— Не сте ли забелязали един добре облечен господин и затова малко отличаващ се от другите ви гости, да носи доста тежък куфар? — попитах аз.
— Не мога да си спомня. — Той сви рамене. — Такъв ще ми направи впечатление.
— Точно така — кимнах.
Ако се съди по ъгъла на попадението, може да е стреляно от петия етаж нагоре. От него започнахме.
Дежурната на етажа вървеше пред нас, отваряше стаите, които гледат към „Белия дом“. Почти всички стаи бяха празни. Кой е живял тук, питах, отдавна ли е напуснал.
Разбирах, че напразно си губя времето. Убиецът би могъл най-спокойно да отвори с шперц всяка една от стаите, като знае със сигурност, че човекът ще отсъства. Например слязъл е в ресторанта. Или по-скоро е могъл да проследи как отива при валутна проститутка. За през нощта.
Но кой ще си признае доброволно? Клиентът — никога. А проститутката — винаги. Особено ако я помолиш хубавичко.
Разбира се, може да се стреля от края на етажа, от балкона, но е опасно. Могат да те забележат, макар всички да са вперили очи в сериала, например по време на рекламата.
Най-добре става от стаята. Лично аз бих стрелял точно от петия етаж. Така е по-близо, вижда се по-добре. Можеш да смениш мерника с обикновен оптически още като забележиш кой придружава обекта с всички телевизионни камери и фотосветкавици. За един професионалист смяната на мерника ще отнеме секунди. И докато горкият обект се пъчи край колата си и отговаря на наобиколилите го журналистки, времето е напълно достатъчно.
Картината е ясна. Дежурната и камериерката гледат „Санта Барбара“, гостът от стаята сваля за през нощта проститутка и отива при нея. Убиецът отдавна е пресметнал всичко, в това число и времето за пресконференцията, и понеже нещата вървят по план, отива в комфортната хотелска стая и дочаква излизането на обекта от „Белия дом“.
Освен това трябва да знае къде е колата с шофьора, който очаква шефа си. Значи го следи отдавна? Откога? Колко дни или седмици?
И друго — в такъв случай има ли последователност на убийствата? И кой е следващият? Колкото повече следват, толкова по-ясна става закономерността.
Хиляди въпроси! Засега няма отговори. Само предположения и догадки. Ами ако не е така? Интуицията си е интуиция, а фактите — факти. Никой не може да рита срещу тях.
Така разсъждавах, докато се изкачвах с пиколото от етаж на етаж. И разбирах, че напразно си губя времето. Ако убиецът се е канел да излезе незабелязан, тогава му е бил нужен по-кратък път към изхода.
Сериалът ще свърши, всички ще се размърдат, ще хлопат врати, ще надничат хора…
И тъй, имал е на разположение не повече от пет минути след изстрела. Три минути по-късно започват възклицанията на мястото на гибелта на пресаташето. Значи е имал примерно осем минути.
Всички ще забележат бързащ човек с куфар в ръката, дори да не го запомнят за дълго. При това асансьорите може да са заети. Всички ще започнат да слизат долу за вечеря. И няма никакъв смисъл да се блъска с тях.
И тъй, все пак това е станало на петия етаж, трябва да признаем заслугата на „по-големите братя“. Осем минути са напълно достатъчни за слизане от петия етаж.
— А вие гледате ли тези филми? — попитах Бичков, като си спомних огромния телевизор във вестибюла, какъвто видях и у Горюнов.
— Да, с половин око — отговори той. — Трупат се хора, гледат, не виждам всичко, но горе-долу съм в течение на събитията.
— Значи може да сте го пропуснали — въздъхнах аз.
Слязохме на долния етаж. Кабината безшумно се спускаше надолу. Погледнах часовника си. Три-четири минути, не повече. После може да се излезе спокойно.
— Но ако някой е излязъл с куфар…
— Щях да забележа — прекъсна ме той.
Погледнах го в очите. Не е факт, но прилича на истина — щеше да го забележи.
— Ами ако ваш служител носеше куфара?
Бичков не знаеше какво да отговори. Разбирам го. Човек забелязва само онова, което не се помества в стереотипа. Носачът, момчето, което носи куфара след госта — това е съвсем обикновена картина.
— Нима този, който излиза с багаж, не трябва да спре до вашето гише? — попитах за всеки случай.
— Не е длъжен — отвърна ми той.
Наистина. В съветските хотели, имам предвид миналите години, подобен гост нямаше да може да направи и крачка до изхода. Щяха да го спрат бдителните администратори и портиерът.
А сега — на добър път, момчета! Върви, където искаш, носи каквото щеш. Пълно доверие към клиента. Още повече към чужденец. А тук повечето са чужденци.