— Не, миличък, напразно си чакал, не вземам за по-малко от две седмици — и спря.
Слава богу, помисли той, значи ще си намери квартирант.
— Сега ще имам въпроси към вас — каза той тихо.
— За какво? За данъците ли? Всичките съм ги платила до копейка, аз като пенсионерка имам право на отстъпка.
— Аз съм от прокуратурата — въздъхна Володя. — Не се сърдете, просто не знаех как да ви намеря. Моля ви, не се плашете. Само няколко въпроса за квартиранта ви… Защо не се отдръпнем, че има много хора. Не се бойте, няма да ви водя в милицията.
— Че от какво да се боя? Всичко съм платила — за газ, за ток. И данъците. Какво да се боя?
— Правилно, няма от какво да се страхувате — потвърди той. — Искам да ви питам съвсем за друго нещо.
— От прокуратурата? — Жената попита пак недоверчиво.
Володя й показа картата си. Тя погледна снимката му, като присвиваше късогледите си очи.
— Без очила нищо не виждам. Само че в деня, когато са убили банкера, бях на вилата. Имам свидетели. Всички в един глас казаха: не се бой, Авксентиевна, ще се закълнем!
— Но вас никой не ви подозира в убийство — не се сдържа отчаялият се Володя. Той дори повиши тон и хората започнаха да ги оглеждат.
— Тогава какво искате? — притихна бабата.
— Най-после. Можете ли да опишете квартиранта, който си е тръгнал в деня на убийството?
— Че той на мравката път ще направи. — Тя махна с ръка. — И съседите питайте. На мен казаха, че се държи тихо, не влачи жени, никакъв шум не вдига, вежлив при среща.
— Чудесно, Маря Авксентиевна! Но ще кажете ли поне как изглеждаше?
— А защо ще клепя добрия човек! — държеше на своето.
— Разбира се, че е добър. — Фрязин притисна ръце до гърдите си. — Никой не се съмнява. Търсим го като свидетел на престъплението — разбирате ли? А имаме основания да мислим, че е видял всичко.
— Ами да — съгласи се старицата. — Ще ви кажа как е изглеждал, че повече да не дойде при мен. Къде ще намеря друг като него, а? Тръгна си по-рано, макар че ме предупреди. Предупреди ме, но пак трябваше да търся други квартиранти. И ми плати всичко за оставащите две седмици! Къде ще намеря друг като него?
— А не вземате ли наема предварително? — попита Володя, като почувства сякаш лек полъх в косата — признак за късмета, на който бе престанал да се надява. Квартирантът си тръгва по-рано. Но и Салуцки се връща от командировката си от Холандия с десет дни по-рано. Той го е знаел точно. Значи е стоял у тази баба срещу банката, държал се е тихо, а в това време е очаквал банкера? Не е факт, както казва Турецки, пак нещо косвено, но все пак, все пак…
— Винаги вземам предварително. — Тя сви устни. — А той искаше за три седмици.
Вярно, вярно, Салуцки изпраща факс, че ще се забави с още две седмици. А си пристига по-рано… Но това не е факт.
— Добър квартирант, каза, че ще идва често. И се разбрахме: значи после ще плати. Не беше добре с парите. Командирован, какво да го правиш?
— А той изчезна. — Володя пак излъга. — Търсим го като свидетел, жена му се вълнува у тях, на работа също. Ще трябва да го търсим.
— А нима жена му нищо не ви каза за него? — Старицата присви очи. — Тя най-добре знае. А пък аз дори не помня името му.
Фал след фал, мислеше отчаяно Володя. Затъна в лъжи, върви, че се оправяй. Бабата веднага го улавя. Тя е за следствената служба на прокуратурата.
— Тя трябва да изпрати словесния му портрет в писмена форма — рече Володя. — Но нали знаете как работи пощата.
— Да. — Бабата въздъхна и се приготви да разкаже за лошата работа на пощите с извод за сегашния живот, но Володя навреме я прекъсна.
— Помогнете! — възкликна той. — Човекът е изчезнал! Всяка минута е скъпа. Може да са го отвлекли, може да лежи някъде ранен.
— Ама не си спомням какъв беше на вид — въздъхна жената. — Много народ е минал при мен. Само помня, че не е водил никого, а плати веднага.
— Поне какъв беше на ръст? — поинтересува се Фрязин.
— Ще дойде по-висок от теб — отвърна тя и го огледа.
— С очила ли?
— Което не съм видяла, не съм. Един кльощав. Сякаш току-що идва от болница. Макар и загорял от слънцето. Носих му извара от вилата, сметана. Съседката си има собствена крава. Плащаше си човекът до копейка, не се пазареше.
— А да знаете поне с какво се е занимавал? — Володя се оклюма.
— С нищо. Все ходеше някъде, връщаше се. Не съм го видяла лично, съседката ми каза, когато да й звънна, все докладва: твоят си стои вкъщи. Не се чува и не се вижда. Да бяхте попитали нея.