Глиганът изскочи, затъна в дълбокия сняг точно срещу мястото, където стоеше генерал Тягунов. Кучетата щяха да се скъсат от злоба. Генералът прекъсна размишленията си и дигна карабината.
— Номер четири! — викаше по радиостанцията младият глас.
— Към теб идва глиган! Спиш ли, какво правиш?
— Чакай! — Генерал Тягунов кипна от недоволство, премесено с ловджийска страст. — Ще го изчакам да наближи…
Серьожа Горюнов пусна бинокъла и се усмихна. Ето че сме равни, мой генерале! Щом преглътна нахалството ми, къде ще се денеш сега. Ще преглътнеш и всичко останало…
Генералът стреля. Върхът на мерника отскочи нагоре и встрани, от полезрението изчезна черната грива на глигана, затънал в снега след удара на куршума. През вдигнатите мерници и биноклите се виждаха кървави пръски по снега. Браво, генерале!
И подчинените от всички постове вече тичаха към мъртвия глиган. Бързаха да направят впечатление, без да обръщат внимание на лаенето на кучетата, които продължаваха гонитбата.
А самият генерал гледаше и не можеше да се нагледа на гътнатия хубавец. Отдавна не бе преживявал подобно кърваво вълнение. Ето какво правят ловджийските забавления със силния мъж, ето какво правят събудилите се първородни инстинкти!
Сякаш в него се върна остротата на усещанията от забравената младост.
— Прекрасен изстрел! — обсъждаха възбудено дотичалите членове на комисията. — Честито, Генадий Матвеевич!
Но сега генералът се интересуваше повече какво ще каже този младеж с бялата полушубка, пристегната с офицерски колан.
— Къде отивате? — крещеше той към членовете на комисията.
— Къде отивате, вашта мамица! Защо си напуснахте постовете? Я вижте другите глигани и елени! Тичат насам! Марш по местата!
Едва сега всички забелязаха, че преследването продължава с пълна пара. И се върнаха по местата си мълчаливо и безропотно. И пак ехтяха нови изстрели, прекъсвайки воя на кучетата.
Тягунов погледна момъка с интерес. Я виж как крещи на старшите офицери. Какъв е — цивилен, прост егер?
Но генералът така и не попита нищо за него. Беше му благодарен за упоението, което току-що изпита. Макар „най-упоителното“ да предстоеше.
После имаше сауна и руска баня с метлички и изгаряща пара. И този хитрец пак бе на висота.
Как шибаше кипналите телеса на московските началници! Сякаш чрез тях си отмъщаваше за всичките подчинени, които са мечтали някога така да „наложат“ бащиците-командири.
А началството само пъшкаше блажено и искаше още пара, викаха „още, още“ като жена, извадила късмет с любовника си.
И отново се появи въпросът: кой е този? В банята всички бяха принцове. Нито пагони, нито документи. Всички — в адамови костюми.
А интересът към личността на момъка растеше…
Много ясно, след банята — заповядайте на масата. Ще ви нагостим с каквото Бог дал. А за днес Бог е дал много, главно блажни работи, каквито можеш да видиш само в московските ресторанти. И главното, тези вкуснотии се сервираха от красиви, сочни млади жени със съблазнителни халатчета, ако дръпнеш коланчето — сами ще се разтворят.
И строгият председател на комисията пак мълчеше, макар да разбираше накъде бият домакините. Самият разпоредител, както и всички присъстващи, седяха размекнати от банята, загърнати с чаршафи, черпят… А на масата, на масата! Московските ресторанти ряпа да ядат!! Димящо глиганско, което преди малко е тичало и сега от него се носеха такива аромати. Ами местните гъби плюс топло и студено пушени и осолени меса… И всичко сервираха румени булки, на които след третата-четвъртата чашка можеш да си сложиш лапата малко по-надолу от талията им.
Има всичко, което можеше да си пожелае душата ти!
После се оказа, че това още не е всичко. Понеже нашият разпоредител извади отнякъде китара и събудилият се от пияна дрямка старичък „бащица“ се накани да поръча:
— Серьожа, изкарай моята любима! Знаете ли как пее? Пристигна при мен направо от консерваторията, а после направо от летището, беше си тръгнал след края на казармата и казва: не мога да живея без полка!
Гостите се спогледаха. Вече толкова бяха пийнали и се бяха разчувствали, че не възникнаха повече въпроси за статуса на тамадата. Нещо повече, като запя сърцераздирателно „Ой, ти, мраз, ти, мраз…“-мнозина се просълзиха, започнаха да припяват, а като изпя песента, взеха да се натискат да го целуват и прегръщат. Ах, почете ги, почете ги и това си е!