Дори самият генерал Тягунов не се сдържа и пи със Серьожа на брудершафт. И другите членове на високата комисия решиха да не остават назад от шефа. Всички се устремиха към него, като разливаха чашите си.
А Тягунов, на когото Серьожа стана вече като роден, започна да му показва семейни снимки, които извади от портфейла си.
Ето този е синът, току-що завърши военното училище, най-добрият курсант. А това е младата му жена, току-що се ожениха, тук са на плажа в Сочи, ходиха там на почивка. Генералът се оплака:
— Сега всички пътища са открити пред него! Обаче не, не иска да служи при мен, за нищо на света. Иска да е като дядо си, да опъва каиша като армеец. Дай му романтика. И снахичката… Тя е фотомодел. Капризна, своенравна и също опърничава, да пази Господ.
— Дайте ги при нас! — предлага пийналият „бащица“, докато прегръщаше генерала през рамото. — Тук е пълно с романтика, да не говорим за екологията — можеш да ядеш със задните си части! Какво ще кажеш, Серьожа, ще го вземем ли?
И гостите пак се споглеждаха. Да не е всесилен този Серьожа?
А през това време той разглеждаше генералската снаха на снимката. Само по бански, стройна, усмихната.
Така се загледа, не можа да откъсне погледа си.
— А… Може, може. Ще ги посрещнем по най-добрия начин…
14.
Всичко се сгромолясваше пред очите ми. Когато ми донесоха резултатите от балистичната експертиза, бях готов да потъна в земята пред очите на Грязнов. Нищо общо. Тоест и на двете места винтовка „Драгунов“. И сходен почерк на убийствата. Но винтовките, с които е стреляно — различни.
Да чакам ли да убият още някого по подобен начин, че да открия някоя закономерност? Трябва да се залавям с трудоемката работа. Двамата потърпевши са били познати на Сергей Горюнов. Твърде интересен, но мъглив детайл. Трябва да се изясни що за съвпадение?
А в това време дотича Фрязин с последните новини от перона на Курската гара. Оказва се, че заподозреният, тоест наемателят на Мария Евксентиевна, в деня преди убийството мирно си е говорел с кварталния милиционер и дори му е показал документите си.
Макар че чакай, чакай… Първо, Александър Борисович, да попитаме защо с такава маниакална последователност, преминаваща в шизофренично упорство, броим този чичко за заподозрян? С какво се е провинил пред нас? Какво имаме против него, освен прословутата интуиция?
Стараех се да не гледам Слава в очите. А той ми съчувстваше, както можеше.
— Да вземем да разпитаме Горюнов? — попита Слава. — Видът му е такъв, сякаш е следващият. И не знае къде да се скрие.
— От него няма скриване — навъсено рекох аз. — Убиецът ще го види и застреля дори от камбанарията на храма „Иван Грозни“ в тълпа и сред много телохранители. Нима не е ясно?
Грязнов ме погледна изпитателно.
— Това означава ли, че всички предполагаеми потърпевши трябва да са под президентски надзор? — усмихна се Грязнов.
— Това означава само, че трябва час по-скоро да говорим с Меркулов — свих рамене. — Да помислим как да водим следствието по-нататък. Нека нашият шеф си поблъска главата.
— Какво да правя сега? — попита горкият Володя, който се беше изсилил ненавреме със своите новини за кварталния. — Да продължавам ли да търся свидетели? Да направя ли фоторобот на заподозрения, сиреч на квартиранта?
— Точно така — одобрих аз.
— Не можем да стоим със скръстени ръце и да чакаме кога шефът ще реши в каква посока да продължим следствието и как да живеем по-нататък — рече назидателно Слава.
— Защо да чакаме? — Отворих сейфа. Там тъкмо имаше неначената бутилка коняк за подобни случаи.
Много ясно, Слава се оживи. Володя — напротив — нацупи се като срамежлива мома.
— Нали не пиеше? — поинтересува се Слава. — Особено на работа. Така че не чакай, не стой в очаквателна поза кога шефът ти ще се натряска, за да съставиш компромат срещу него. Върви и съставяй фоторобота на този квартирант според показанията на свидетелите. А като се разведрят главите ни, ще ни покажеш какво е излязло.
Володя погледна мен, индиферентния, и излезе.
Наляхме си мълчешком чашите и пихме. После застинахме в блажено очакване, докато по тялото ни се разля топлина.
— Да вземем да преслушаме Горюнов? — предложи Слава. — Трябва да има някакви подозрения за убиеца. Младежът явно се е изплашил, макар да е помощник на заместник-министъра на отбраната. Убиха двамина негови приятели. Обществеността замря в очакване кой е следващият? Следващият е именно той. В такива условия хората съобразяват къде по-бързо от обикновено.