— Има и друг вариант. Използват и ликвидират. После ликвидират ликвидатора. По дяволите…
— Щяха да го направят веднага след убийството на Салуцки — заключи сериозно и трезво Слава. — Помниш ли, като ти разказвах за делото на Звонарев?
— Може да им е харесало — настоявах аз. — С банкера минава отлично. Решават да опитат още веднъж. Такъв стрелец!
— Всичко ми е ясно — рече Слава и дръпна един лист към себе си. — Значи трябва да изясним чрез Федерацията по стрелба кой може да е този стрелец. Друго какво?
— Не забравяй ръста — подсетих го аз. — И разпитай из моргите не е ли имало висок мъж, убит през последните един-два дена. Може да е убит по различен начин — намушкан, удушен, отровен.
— Не е лесна работа. — Слава въздъхна. — Когато се залавя с толкова отговорна работа, всеки убиец подозира, че искат да се отърват от него. И затова винаги е нащрек. Но ако има нещо подходящо — млад, висок, слаб, загорял от слънцето… така ли беше? Ще сравним с фоторобота, ако стане.
— Въображението ти работи доста — възхитих се аз. — Какви други светли мисли те спохождат?
— Моите съдове толкова се разшириха, че преставам да разбирам защо ни е всичко това. Нека хората от „Лубянка“ се заемат.
— Те не обичат неразкритите престъпления — вметнах аз.
— А кой ги обича? — Слава заскуча. — Само жълтата преса.
— Да вземем да звъннем на Костя? — предложих. — Така и така, ще кажем. Стоим като мокри врани под дъжда на вестникарската критика и мигаме на парцали.
— Вече ми звъняха от по-известните вестници — рече Слава.
— Такива радостни. Ами как, още едно поръчково убийство, с което нашите славни органи не могат да се справят.
— Я ги прати по… — изругах аз.
— Ще ги пратя. Без да ги моля. А какво ще правим сега? — пак започна да досажда Слава.
— Ще звъним или не? — попитах отново.
— Първо сдъвчи нещо — отвърна Слава. — Ще те удуши през слушалката. Почти винаги познава.
— Няма да ме познае — упорствах, докато набирах номера.
Меркулов беше в кабинета си. Веднага вдигна слушалката, сякаш е чакал да му се обадя.
— Намерихте ли нещо? — попита, вместо да каже „добър ден“.
— Още някого да са убили? — отвърнах на въпроса с въпрос. И почти осезаемо видях как се намръщи. Не от миризмата, която според Грязнов се разнасяла по жиците, не.
— Още не — каза той. — Но облаците се сгъстяват. Мнозина звънят, интересуват се как върви следствието. А вие в това време пиянствате…
— Кой се обажда? Банкерите? Финансовите босове?
— И едните, и другите. И пресаташето. Искаш ли фамилиите?
— Значи не им е чиста работата… — казах аз. — А ние тук с известното ченге Грязнов се лекуваме и недоумяваме защо още не сме отстранени от делото поради професионална негодност.
— Няма да ви избяга! — отвърна в същия дух Костя. — Готов ли е фотороботът? Вече чух за балистичната експертиза, но фотороботът?
Откъде знае, че го готвим? Не е споменавал нито дума по въпроса. Спогледахме се с Грязнов. Очите му станаха на понички. Което означаваше: за пръв път чувам, макар едва ли знае за какво говорим.
— Всичко ще е наред. Само трябва да знаем със сигурност — убиец ли е квартирантът на старата баба, или няма отношение към всичко това.
— Заеми се с това. — Костя бе твърд. — Тази история се контролира от главния. Разбра ли?
Разбрахме. Как иначе. Всички са изправени на нокти. Костя не ще формалности: стараем се, правим фоторобот. Последното убийство вдигна доста скандален шум. Направо на територията на Белия дом застрелват прессекретаря на вицепремиера. Какво ще стане по-нататък? — Направо виждах как популярните телевизионни водещи подбелват очи.
А ние сме седнали и пиянстваме.
— Разбрах намека — рекох на Костя.
Слава ме гледаше.
— Да тръгваме! — казах накрая и затворих телефона. — Хвърлят ни направо във водовъртежа на събитията, които не сме предизвикали. Сега ще спорят: ще изплуваме ли, или ще се удавим.
Той кимна смирено, усещайки вината си.
— Да вървим — съгласи се и едва се надигна от мястото си. — Но къде?
— Засега не знам. Там ще видим…
Едва по пътя съобразих къде се каня да ходя. При кварталния милиционер, бабата е разказала за него на Фрязин. Той има точно око. Сигурно веднага е надушил нещо нередно.
Не знам как е при другите, но за мен образът на кварталния милиционер е навеян от съветските филми за нашата доблестна милиция.