Повтаряше си, че това е лудост, слабост — милицията търси наркотици. Няколко пъти минаваха покрай него с куче, което вървеше и разсеяно махаше опашка. Веднъж пред очите му кучето внезапно грабна дамската чантичка на някакво модерно облечено момиче. Като я гледа, човек никога нямаше да си помисли нещо такова за нея. Все пак се оказа, че има — за една спринцовка или за едно смъркане. Отведоха момичето нанякъде и вече не го видяха в самолета.
Ето че го намериха. Тези са по-лоши от милицията. Ще душат и ще следят. И няма да се отлепят, докато не получат своето.
Но сега не трябваше да го боли глава заради тях. В „дипломатическото“ куфарче на Серьожа бе пълният комплект готови материали от инспекторската проверка.
Макар проверката още да не бе започнала. Сега е важно да е нагъл. Може дори да започне съвсем непринудено на „ти“, понеже вчера пи с всички на брудершафт. Така бе и с несъстоялия се тъст, заместник-ректора на консерваторията. Заместник-ректорът бе извън себе си от ярост по време на разговора им на изпита по солфеж.
Тези, когато са трезви, също няма да позволят никакво фамилиарничене. Все му е тая. Нали Серьожа знае всичко за тях. И дори повече, отколкото те за себе си.
Чиновниците от Генщаба го осведомиха навреме. Някои от тях намазваха от целебните рога на сибирския елен. Толкова съблазни има наоколо!
Дори тук, в цитаделата на суровия, обвеян със слава чисто мъжки занаят се появиха множество разни секретарки с дълги бедра, обули толкова рекламираните чорапогащи. Всяка с английски и компютър, умее да съблазнява и развлича, за разлика от тежката категория — генералшите.
И чиновниците хвърчат да търсят шампанско, презервативи, шоколадови бонбони. И живителни лекове от споменатите по-горе еленски рога.
Серьожа знае всичко за тези, към които сега бърза в хотела с готовия отчет за работата, дето още не са започвали.
И ето го вече в хотела, вмирисан на карбол и препарати против хлебарки, благоухаещ по подобен начин всеки път, когато идва високото началство. И тича горе, към най-хубавите стаи, в които преди отсядаха само приятелките на секретарите от обкома и гастролиращите артисти от областната филхармония.
Ей сега, ей сега ще го видят с пагони на прапоршчик. Каква изненада ще бъде! Какъв шок! И трябва да се възползва от това, докато противникът, в дадения случай комисията от Генералния щаб, е в пълен туш.
С подобна сцена завършва комедията на Гогол „Ревизор“. А при нас започва. Но нищо. Ще видим какво ще стане.
Гледаха Серьожа с увиснали челюсти почти до пода. Значи с този прапоршчик сме пили снощи? Позволявахме му да ни налага в банята с дъбовата метличка по някои интимни места? А сега стои пред нас с целия блясък на двете си зелени звездички — поне да бе тракнал с токовете! Само нахалство в погледа и никаква субординация!
— Другарю генерал-полковник! Прапоршчик Горюнов се явява за запознаване с резултатите от проверката!
Тягунов се изчерви. Като го гледаше, Серьожа помисли, че генералът ще получи удар. Какво, да не би Серьожа да се е престарал? Може би не трябваше да започва така? Да не се старае да смае, а като има предвид възрастта, да подготви…
Още повече че по коридора се чуваше чаткането на приближаващи токчета.
— Къде е командирът на полка полковник Романов? — ревна страшно генерал Тягунов. — Защо не се яви да доложи?
— Не се чувства добре след вчера — отвърна весело Серьожа. — Но моли да приемете извиненията му.
И се огледа заедно с всички по посока на усилващото се тракане на токчетата.
Полюшвайки бедра, в стаята влязоха вчерашните млади хубавици, пак с подносите, на които имаше пак каквото Бог дал: зелева чорба, такава бира, онакава бира, в кутии, вносна, „Жигульовска“, светла, тъмна… И минерална вода „Арзни“ за генерала. (Серьожа проучи специално в един нощен разговор по петолъчката с Генщаба какво предпочита на другия ден председателят на комисията, за да оправи махмурлука си.)
И ако Тягунов продължаваше да гледа навъсено безобразието наоколо, то подчинените му дори се понадигнаха, като поглеждаха с мерак и младите женички, и разхладителните напитки. Но не смееха да изкажат на глас емоциите си, чакаха реакцията на старшия по звание.
Тогава Серьожа най-спокойно, без да бърза, извади от куфарчето донесените документи и като използваше смущението в очите, ги подаде на генерала. Той преглътна, проследи капката, която се стичаше по потната зелена бутилка „Арзни“, и с нечовешко усилие премести погледа си към книжата. При това продължаваше да се мръщи сурово.