— Разбира се, че не! — обиди се той. — Например на вас няма да дам. Дори не ме молете.
— Не ви моля — сега се обидих аз.
— Добре тогава — кимна той. — Сега стана ли ви ясно?
И погледна часовника — огромен, стаен, отчитащ времето с бронзов звън. Бърза. Нищо, ще почака.
— Все пак бих погледнал документите — рекох аз.
— Но проблем! — Той сви рамене и пак не обърна внимание на пепелта, покрила обилно дрехата му. Сигурно има кой да го тупа и чисти.
Той натисна някакво копче върху един от апаратите, отрупали огромното му писалище.
— Сонечка, детето ми, донеси ни всички данни за господин Тягунов. Бях наредил да ги подготвят, ако нашият гост от държавните органи ги поиска. Все пак ги поиска, колкото и да го разубеждавах.
— Поискахте ли му някаква гаранция, имуществена или парична? — попитах аз. — Или как?
— Или как. — Той отново сви рамене, докато отхапваше върха на новата пура. — Откъде един съветски, извинете, руски генерал може да има такава гаранция?
— А срокът?
— Не помня. Година или половин година. Не разбирам какво значение има. Сега ще видите със собствените си очи.
И пак натисна копчето.
— Соня, намери ли документите за генерала от руската армия Тягунов? Защото нашият гост бърза.
— За никъде не бързам — прекъснах го аз.
— Нищо. — Той кимна. — Нека да не се пипка. Защото засега всичко е на юнашко доверие. Макар да предпочитам личното доверие. С други думи — аз съм за тръста. А при вас всичко трябва да е подшито към делото, както разбирам…
В това време в кабинета влезе закръглена тъмноока девойка и подаде документите на собственика. Наклони се и започна да му говори нещо на ухото.
— Така ли? — учуди се Саврански. — И колко?
Тя пак пошепна нещо.
— Ти ще ме разориш — въздъхна той и като помисли малко, извади от джоба на панталона си смачкана банкнота. Петдесет долара или десет, не можах да ги видя добре. Все ги бъркам тия президенти. Получавам заплатата си в рубли. Погледнах след нея. Свитичка някак.
Саврански още повече присви очи, докато ме гледаше.
— Племенничка — рече поверително, — славно момиче. Метнала се е изцяло на покойната си майка, сестра ми…
И той се изсекна шумно.
Прелистих книжата. Кредит за половин година. Какво, подиграва ли се? Макар документите да бяха безукорни. Но липсваше касовият ордер.
— И как ще ви го върне с неговата заплата? — попитах аз.
— Ще му взема вилата. — Той сви рамене. — Или ще му го опростя. Това са мои пари. Каквото искам, това правя.
— Наистина ли му ги дадохте? В брой?
— Защо, забранено ли е? — Той пак примижа така, че очите му станаха незабележими.
— Е да, фирмена тайна — рекох раздразнено аз. — На когото искам, на него давам. Но така прикривате престъпник, не разбирате ли?
— Нещо не си спомням да е имало присъда по такъв повод — сурово заяви Саврански. — Или съм изпуснал нещо от този съдебен процес?
Трябва да се овладея, помислих си. Не бива да издавам безсилието си. Още малко и той ще престане да се интересува от мен. Ще започне да се прозява и да поглежда часовника. Да съм благодарен, че не се впусна да разсъждава за презумпцията за невинност. Но като че ли намекна.
— Все пак се опитвате да обвините заместник-министъра на отбраната в някакви грехове? — попита меко Саврански. — А става дума само за милиард от нашата шума. Помислете за последствията. По този повод не ви ли хрумна на кое американците казват Теория на доминото? Ще хвърчат глави при най-малкия прецедент. А това ще струва много по-скъпо. В Русия има бум на вилите. Строят се милиони вили. Сега хората има къде да почиват. Ако следваме буквата на закона, няма да има вили. Нито една. Това ли искате?
Най-много ме подразни, че заговори с моите думи. Съвпадението говори за нещо. Струва ми се, че го е прочел на лицето ми.
— Скъпи… Александър Борисович — каза той, след като надникна в едно листче — там, където все още няма нормални закони, парада ще командва целесъобразността. Комунистите използваха държавните вили и санаториуми. Сега, след като победихме успешно привилегиите, трябва сами да си ги създаваме. А с какви пари? Можете ли да ми кажете? Да, Генадий Матвеевич вдигна огромна къща, в която биха могли да живеят десетина семейства. Разбирам ви, склонност към гигантомания. Околните се дразнят.