„Чапай ще мисли!“ — повторих наум думите му. За какво да мисля? Главата ми е празна, защото няма нова информация за размисъл.
Струва си да поговорим с Горюнов. Но нека с него се занимава Слава. Той умее тия неща. Ще го разнищи. А после ще послушаме записа. Добре, че Горюнов се изплаши. Значи тук се крие нещо. Какво? За кой път се питам, и то, защото не мога да преодолея враждебността си към него. Има такива хора. Пълно самодоволство плюс изражение на лицето, сякаш човекът отдавна не е ял бой. Оттук и самодоволството. И ето — изплаши се… Каква е връзката между тримата? Нека го изясняват оперативните служители на Грязнов.
Погледнах часовника си. Сигурно сега ще звънне Меркулов.
Няма какво да му казвам. Следствието е в състояние на хаос. Нищо не се очертава, мотивите на убийството са неясни, убиецът (или убийците) не са открити. Пълен провал!
Така разсъждавах и поглеждах телефонната слушалка. И дори трепнах, когато звънна. Мистика — нищо повече.
— Чу ли за оставката на вицепремиера, при когото е работел познатият ти прессекретар? — попита направо Меркулов, без да поздрави, сякаш от сутринта вече сме се виждали.
— И какво от това? — попитах. — Голяма работа! Президентът ги сменя като носни кърпички.
— А ти да беше се размърдал и поинтересувал — заради какво? — каза сърдито Костя.
— Не е заради убийството на собствения му секретар — промърморих аз.
— Става дума за друго. — Той явно започваше да губи търпение. — За дейността му. За позицията му. Само не се извинявай със заетостта си. Впрочем как вървят работите?
— От лошо по-лошо. Търсим по малко. Ето че по подобен начин е гръмнат и чеченския полеви командир. Да можехме да видим куршума, а, Костя? Нямаш ли близки познати в обкръжението на президента Яндарбиев?
— Същият почерк? — Той се замисли.
— Било е тъмно като в негърски задник. Излязъл да се облекчи до оградата, дал техническа почивка на пресконференцията. Куршумът долита отдалеч. Улучва го точно в тила. Умира с гримаса на лицето — облекчен от горестите на живота. Моят ротен командир разправяше… не съм ли ти разправял?
— Да, помня. Душата на човека се намира под пикочния мехур. Поне десет пъти съм го чувал. — Костя бе нетърпелив. — И какво мислиш по въпроса?
— Нищо. Стрелял е защитник на Корана, защото оня се е облекчавал на непозволено място и е осквернил нещо…
— Нали знаеш какво имам предвид. — Костя пак прекъсна дрънканиците ми. — Друго какво?
— Фотороботът не е готов. Няма данни за съставянето му. Ще трябва да изпратя Фрязин в Украйна, за да повтори разпита на ония момчета.
— Нали се канели пак да идват — попита той.
Разбира се. Пак няма пари за задгранични командировки. Да беше в Италия или Франция. А казваше, че няма да пожали никакви средства.
— Значи ще стоим и ще чакаме, докато се появят.
— Ще чакаме — потвърди той. — При нас в следствието вече са изчерпани всички средства за командировки.
— Значи ще тъпчем на едно място — рекох аз. — Поне разбираш ли за какво говориш? Следствието ни няма да мръдне на сантиметър без елементарни разходи за необходимите пътувания.
Измърмори нещо в отговор, после доста отчетливо произнесе:
— Да заминава. На твое място щях да се поинтересувам от вицето в оставка. Може да видиш някаква връзка между оставката на шефа и убийството на подчинения. Аз свърших.
— И аз. — Затворих телефона, като се чувствах в небрано лозе. Забравих да го питам нещо… Добре де, трябваше да прочета наистина за вицепремиера в оставка. Спомних си: Костя има комплекс заради непрестанната си борба с цигарите. Колко време мина, откакто ги отказа? Много. Аз нямаше да издържа. Като гледам как страда, не бих се решил.
Затова веднага след разговора запалих от „Марлборото“, което ми остави като трофей позорно избягалият Грязнов.
Отворих леко вратата с цигарата в ръка. Секретарката на следствения отдел Лара седеше на компютъра и чаткаше нещо по клавиатурата.
Сигурно нещо много лично, защото за днес не съм й поставял още никаква задача.
Пазех Лара. Всичко се случва. Ако изведнъж Ирина вземе и поиска развод? Да речем заради тази Лара, за която вече са й доложили, сякаш се бавя с нея на работа или отмарям в нощния клуб — където съм ходил само веднъж.
Да, ако Ирина поиска развод, Лара ще ми е подръка. И това ще ме утеши. Разбира се, настръхвам при мисълта, че използвам това прелестно момиче за подмяна, държа го на разположение… Като резервен колянов вал за колата — в случай че щатният излезе от строя. Настръхвам, но винаги си имам неоспоримото съображение, че всички мъже са еднакви. Да кажем честно — пръчове. Но цялата работа е в концентрацията на хормоните в кръвта. Ако е ниска — мъжът е порядъчен. Малко по-голяма — и той вече мисли как да подмами в леглото колежката си…