Лара не отговори на упрека ми и излезе.
Разсеяно прелистих последните броеве. Май това: Във връзка с преминаването на друга работа… Много ясно. Тези хора не остават без топло местенце. Когато ви изритат, Александър Борисович, тук никой няма да пророни една сълза. Лара ще се утеши с новия шеф. Така ще е, защото не разполагате с опасна информация за тези, които на прощаване ще ви стиснат ръката.
Така. Ръководел… Забелязан там и там… Хм. Привърженик на силовото решение на чеченския проблем. Аз също. Наистина, не толкова бездарно.
Бандитът трябва да бъде разоръжен и наказан. Страх ме хваща да гледам географската карта на отечеството, то е като огромен бик, натъкнал се на кавказкия кинжал.
По-нататък. Нефт… Става по-топло. Всякакви квоти и облекчения. А иначе — нищо особено. Свалили го — свален. Трябва свежа кръв. Като за хирургическа операция. Това е всичко…
18.
Из магнетофонния запис от разпита на свидетеля С. А. Горюнов:
Грязнов: И тъй, да започнем. Ако обичате, говорете направо в микрофона.
Горюнов: Едно, едно… Чува ли се?
Грязнов: Чува се. Запис.
Горюнов: Питайте!
Грязнов: Стори ми се, че искахте отначало да направите някакво изявление.
Горюнов: По-добре попитайте нещо.
Грязнов: Как се запознахте с покойния Салуцки?
Горюнов: Пристигнах в Москва след уволнението ми от армията. Не познавах почти никого. И той ми помогна. Запознахме се в билярдната.
Грязнов: Един момент. Нали ви заплашваше затвор?
Горюнов: Да. И той ми намери добър адвокат.
Грязнов: Припомнете в какво ви обвиняваха.
Горюнов: Учех в консерваторията. Бащата на моята приятелка беше заместник-ректор там. Накратко — тя забременя. Аз отказах да се оженя веднага за нея. Бях сополанко. Не си представях много неща. И татенцето ме изгони. После ме прибраха в казармата… И…
Грязнов: Ясно. Решихте да си разчистите сметките?
Горюнов: Нещо такова. По-точно — да се обясня. Да погледна детето. Дали прилича или не. Не ме пуснаха. Беше вече се омъжила за някакъв преподавател. Започнах да се разправям. Извикаха милиция. Наложи се да употребя юмруци.
Грязнов: Ясно. Състояние на афект.
Горюнов: Същото каза и моят адвокат.
Грязнов: А как така изведнъж започна да ви помага? Говоря за Салуцки?
Горюнов: Първо му помогнах аз. Беше изгубил всичко. Гледам, човекът преживява… Подхвърлих му мангизи.
Грязнов: Извинете, откъде имахте пари след армията?
Горюнов: Търговска тайна. Мога ли да отговоря така?
Грязнов: Можете, естествено. Ако желаете да ви подозирам още повече.
Горюнов (след пауза): Интересно, а в какво?
Грязнов: Да не се отвличаме.
Горюнов: Но нали сам дойдох при вас. Казах, че познавах и двамата, дето ги гръмнаха. Исках да ви помогна…
Грязнов: Да ви налея ли вода? Не? Тогава се успокойте.
Горюнов: Аз съм спокоен. Вие се успокойте.
Грязнов: Да ви припомня, ако сте забравили. Да, вие сам дойдохте в следствените органи, изплашен за живота си. Не е ли така?
Горюнов: Защо да крия? Да, страхувам се. А нима опасността не се усили, след като дойдох при вас?
Грязнов: Може и така да е. Но друго ме интересува. Какво свързва вас и ония двамата, които вече са убити? Кой стои зад това? Какви са мотивите и обстоятелствата? И кой е изпълнителят? Предполагам, че такъв килър не струва евтино.
Горюнов: Сто хиляди долара, не по-малко.
Грязнов: Виждате ли. За какво се дават такива огромни пари? Къде са корените на престъпленията?
Горюнов: Мислех, че вие ще ми обясните.
(Секундна пауза. Чува се въздишката на Грязнов.)
Горюнов: Не исках да кажа това. Мислех, че ще ми помогнете да се ориентирам и по този начин да избягна опасността.
Грязнов: Ще се опитаме. И тъй, с какви пари бе основана банка „Лютеция“?
Горюнов: Не знам. И аз се чудя. До ден-днешен се питам. Какъв вариант на отговора ми повече ви удовлетворява?
Грязнов: Тогава от какво се страхувате? Ако искате да получите спасителен шанс, трябва да сте откровен с нас. Разбирате ли? Нали вие сте запознали убития банкер с другия банкер, Саврански.
Горюнов: И това ли знаете?
Грязнов: Я не се преструвайте! За кого щеше да е интересен вашият приятел Салуцки, ако нямаше банка? Точно тук трябва да се рови, ако не разбирате по друг начин.