Горюнов: Мога само да предполагам.
Грязнов: Хайде, предполагайте.
Горюнов: Тази мисъл, по-точно догадка, току-що се появи в главата ми… Бих искал да помисля. Правилно ме разберете, ако ви кажа предположението си, за мен може да стане по-опасно.
Грязнов: Не ни ли вярвате?
Горюнов: На вас вярвам. Но нима при вас няма изтичане на информацията? Кажете ми честно.
Грязнов: Всичко се е случвало. Което е вярно — вярно е. А вие откъде знаете?
Горюнов: Е, аз не ви казвам: „Моля, първо затворете каналите за изтичане на информация, после ще разговаряме.“ Но все едно. Записвате показанията ми с мое съгласие, а откъде да знам в чии ръце ще се окаже после този запис?
Грязнов: И какво предлагате? Щом сте направили такова заявление и то е записано, ако има изтичане, както казвате, тогава още повече ще се стараят да ви премахнат, как не разбирате? Говорете, щом сте започнали.
Горюнов: Трябва да помисля. Да претегля всичко. И моля да осигурите моята безопасност.
Грязнов: Как така?
Горюнов: Арестувайте ме. И ме затворете в единична килия. Там ще помисля.
Грязнов: С удоволствие, но няма доказателства за вината ви в конкретното престъпление.
Горюнов: Не се съмнявам. Имайте предвид, че съм най-ценният ви свидетел.
Грязнов: Ако дадете ценни показания, тогава ще ви осигурим безопасността. А родното ви Министерство на отбраната не може ли да ви помогне и да осигури безопасността ви? Да помогне на вас и на нас?
Горюнов: Не им е до мен. Но ако министърът на вътрешните работи се обърне към Генадий Матвеевич…
Грязнов: Отбелязвам си. Колко време ви трябва за размисъл? Ден-два?
Горюнов: Мисля, че седмица.
Грязнов: Но през това време могат да убият още някого.
Горюнов: Но аз ще остана жив.
Грязнов: Завършваме записа на вашите показания. Непременно ще се обадим на шефа ви. Следствието очаква от вас помощ и правдиви показания по даденото дело.
Слава изключи магнетофона. Зяпна ме въпросително.
— Многословно и нищо конкретно — рекох аз. — Но като цяло правилно си постъпил. Трябва да се намерят следите. Той трябва да бъде претръскан хубавичко. Какви са тези намеци за изтичане на информация? Знае ли нещо?
— Само блъфира — отвърна Слава. — Много е пъргав този Горюнов. Като слон в стъкларски магазин. Надул корема на професорската дъщеря. Нещо не се получило. За което татенцето се постарал да го изгони, макар нашият Серьожа, сегашният помощник на генерал Тягунов, да е давал големи надежди като бъдеща национална ценност. В армията, много ясно, давал тон при всяко пеене. Повредил гласните си струни по време на преглед на строевата подготовка през зимата.
— Има от какво да се озлоби — съгласих се аз.
В това време, без да чука, влезе Лара и сложи пред нас две кафета. Слава погледна изразително първо нея, после мен. Чул е нещо. Но аз нямах намерение да променям темата на разговора ни, още повече в нейно присъствие. Не знам защо Лара не излизаше.
— Александър Борисович, ще ви бъде интересно да знаете, че онзи Володя Фрязин, дето го командировахте, няколко пъти се опитваше да се свърже с вас от Украйна — каза тя. — Точно във ваше отсъствие, когато по заповед на съпругата си спешно заминахте за вкъщи.
Намръщих се. Не мога да търпя, когато разговарят така с мен. Макар Слава да не е външен човек. „По заповед на съпругата!“ Дори не се притеснява.
Слава ме гледаше съчувствено. И също очакваше отговора ми.
— И ти какво му каза? — поинтересувах се аз.
— Да звънне привечер — отговори Лара.
— Нищо ли не предаде? — попита Слава, като видя смущението ми.
— Искали му пари за някакви сведения. Не възнамерявали да идват тук. А той имал само пари за връщане. Май че иска триста долара.
Двамата със Слава се спогледахме. Няма що. Изнудват сътрудниците от прокуратурата за пари! Това е нещо нечувано. Впрочем всичко е ясно. Тук ги зарязват землячките им, те, естествено, не са ги намерили. А там са им поискали изгубеното. Сега искат да получат парите дори по този необикновен начин.
— Може да се обърнем към украинските следствени органи — полугласно каза Слава. — Нека да помогнат на нашия Фрязин да разпита тези диванета и да състави фоторобот.