— И тъй, те заминаха — обобщих аз, — японецът се върна чак на сутринта.
— Ами да, още бях на смяна — потвърди той.
— И това е всичко? Всичко необикновено през онази вечер? Не сте ли видели след изстрела поне мъжа, който е излязъл бавно с куфара си, без да бърза, запалил цигара, и едва след това е позвънил за такси… Наоколо всички тичат, суетят се… А на него не му дреме. Мъж с палто, един такъв висок, виден, какво ще кажете?
Просто го умолявах. Хайде, потвърди, пън такъв, за да има какво да предложа на Слава Грязнов, когато кацне от Барнаул.
— Не — отговори той съкрушено, някак съчувствено. — Не мога да си спомня.
— Ами да, помниш само тези, които дават петдесетачки за бакшиш. А ако излезе обикновен човек и запуши, но дава само пет хиляди бакшиш, дори няма да погледнеш към него — отвърнах злобно.
Той въздъхна виновно. Което е вярно, вярно е. По дяволите. Писна ми от него. Не са минали пет минути, а вече ми омръзна. Има такива заподозрени или свидетели. Поговориш с тях пет минути — и вече ти се иска да ги праснеш с нещо по главата.
Той почувства нещо такова, от което голата му глава се покри с пот, а като взе да става от креслото, запъшка.
— Стойте — махнах с ръка и пак минах на „вие“. — Този японец не беше ли случайно в стая на петия етаж?
— Което не знам — не знам. — Той разпери ръце.
— Но може ли да се разбере? Поне името. И на коя дата е дошъл.
— Ще искате наказание за половите връзки?
— Много ли японци имахте тогава? — попитах аз. — През ония дни?
— Цели делегации! Но този май беше сам. И е много богат! Рядко идват такива богати.
— Но щом е толкова богат, тогава е наел апартамент? — попитах аз.
— Сигурно. Само че най-добре попитайте в администрацията. Там ще ви кажат най-сигурно.
— Вашата администрация… — махнах пренебрежително с ръка. — Не знае това, което знаете вие. Може ли да ме запознаете с тази Света Зазорина?
В очите му проблесна мъжко разбиране на проблема. Погледна ме някак оценяващо. Ставам ли, или не ставам. Май не…
Наистина. Ставам само да й изпратя призовка да се яви тук. И да я разпитам: какъв е бил онзи японец, в коя стая е бил?
Все пак моето предположение, че убиецът е стрелял от някоя стая, не е било напразно. Можел е да види как чуждестранният гост заминава с момичето, как оставя ключа на дежурната администраторка, при желание е можел да запомни стаята му… После остава само да отвори с шперц вратата на стаята и да се разположи вътре. Никой няма да забележи, в този момент всички са гледали „Санта Барбара“.
Това предполагах и нямах търпение да разкажа на Грязнов. Нищо чудно да ми се присмее. (Хем се отнасяше тогава спокойно към основната ми версия. Не като после, когато започна да чувства правотата ми.)
— Мога да поговоря. — Той внимателно ме погледна. — Мога да уредя нещата по най-добрия начин. Винаги се е отнасяла към мен… Вече съм й казвал: защо твоите са все чужденци? Чичо Ваня, намери ми, казва, някой мъж. И на мен ми писна от чужденци.
— Разбрахме се! — казах аз, когато приключих със съставянето на протокола. — Все пак сме колеги в някои области, ако се не лъжа. Трябва да си помагаме. Нека се обади.
На лицето му се появи нещо като облекчение. Само това му липсва, да търси шантонерка за другаря началник. Може да потрябва.
— Как искате — за една нощ или временно? — попита той вече на вратата.
— Ще се споразумеем — уверих го аз. После разбрах, че въпросът му съвсем не е случаен. Още не беше загрял, че не възнамерявам да заплащам услугите на проститутката. И си тръгна с някакво недоумение, като пухтеше озадачено.
Останалата част от деня прекарах в някакво приповдигнато и разсеяно състояние. Не ми се случва всеки ден да се срещам с проститутка. Валутните не съм ги поверявал на никого. Смятах се за специалист по техните пропаднали души. Присмиваха ми се, Дара се ядосваше, когато се затварях с тях на четири очи за разпит, а аз обяснявах всичко със спецификата на жанра.
Когато в края на деня телефонът звънна, разбрах, че това е тя. Същата, с която ме е сватосал бившият майор от държавна сигурност Коростильов.
Имаше приятен глас.
— Ах, да идвам във вашия кабинет… По-добре да си поръчаме някъде маса. „Ъп енд даун“, отгоре и отдолу, там поне може да се поседи и да се поговори. Нали искате да поговорим? Или нещо друго?