Защо в множествено число? Какво ги свързва?
— И защо Горюнов се страхува? — продължих навъсено. — Защо не иска да говори? И той поиска седмица за размисъл, това случайно ли е, как мислиш?
— Един дявол знае — въздъхна Костя. — Как да знаеш нещо, което не знаеш? — добави философски.
Натиснах копчето на селектора.
— Лара, или който се обажда, Константин Дмитрич се разфилософства, не бихте ли му донесли чай с гевречета?
Лара се появи след две минути. При нас чайникът винаги е готов. Държа на това най-строго. Тя сложи чашите, захарта. И дори не погледна към мен. В нощта с конкурса по красота до сутринта си звънили с моята Ирина. По-точно жена ми се обадила първа. Звъни ми, казала, самият Вячеслав Иванич Грязнов и е много сърдит, че не намира Турецки в съпружеското ложе. Вместо да я отреже, Лара се загрижила и започнала да звъни на всички, от които ме ревнува.
Според мен в оная безумна нощ те се бяха сприятелили. Във всеки случай — еднакво отслабнаха, което между другото много им прилича.
Аз така и не разказах на никого къде съм бил през нощта. Как ли не ми правиха мили очи. Та цяла Москва е била вдигната на крак! Моля ви, изчезнала важна клечка от прокуратурата, самият господин Турецки! Какво ще прави сега без него Темида?
А аз се появих на сутринта на работа в отлично настроение, сякаш са ми повишили заплатата.
— Пийни с нас — казах на Лара с виновен глас. — Поседни. Почини си от твоите компютри, хич не искам и да ги виждам.
Въпросът е, че и в моя кабинет има компютър. Но само така, за шик. За морално въздействие върху подследствените. Вижте как сега ще поискам данните и ще проверя дали лъжете. Трябва да призная, че действа. Макар нито веднъж да не съм го включвал. Другото е, че благодарение на него можем да закъсняваме тук с Лара под предлог, че тя ме ограмотява по компютър.
Всъщност предпочитам да си остана неграмотен. От суеверие ли, от какво… Боя се да не остана без моята прехвалена интуиция. Все едно щом използваш калкулатор, да забравиш таблицата за умножение. Няколко пъти обяснявах на Лара. Мисля, че разбра.
И когато нейният компютър се повреди, искаше да вземе моя, защото били една система, от една фирма и така нататък, но аз не й разреших. Нека стои. Пречи ли ти? Пречи ли ти, питам, като оставаме тук двамата? Нека си стои.
— Напоследък е много възбуден. — Костя се обърна към Лара през главата ми и в мое присъствие.
— Отразява му се хроничното недоплащане за нервните претоварвания — сухо отвърна тя и излезе от кабинета.
— Какво става при теб? — поинтересува се той и посръбна от чашата. — Вярно е, че малко плащат. Друго какво?
— Все сме на нокти. Работя като вол, а няма резултат. От този килър можеш да превъртиш! По-точно, да се гръмнеш.
— Все пак може да не е сам? Да са цяла бригада? И винтовките да са две?
— Тогава защо го крият? Да гръмнат двама-трима наведнъж в различни страни според разликата в часовите пояси. Тогава и Интерпол ще вдигне ръце. Ще им хване цървулите! А в нашия случай става точно веднъж в седмицата, по различно време, в различни страни. Ако точно по този начин утре в Парагвай някой убие някого, пак ли ще ми го натресеш? — поинтересувах се аз, докато си разбърквах захарта. — Как, мислиш, е попаднал в Турция, като дребен търговец за стока? На Капалъ-чарши?
— Теб трябва да попитам. — Костя вдигна рамене. — Толкова народ ходи сега в Турция. С огромни чанти. Със самолети и кораби. Напълно е възможно, защото митниците се задъхват от работа.
— Знаеш ли, че в стаята, която посочих в хотел „Мир“, вече работят хората от МУР Там са момчетата на Грязнов, а него все го няма…
— Малко късничко съобщи на МУР за тази стая — въздъхна Костя. — Там вече е настанен друг човек. Чистачките са минали с мокър парцал, измили са прозорците. Какво ще търсим там?
— Винаги става така! — казах аз. — Цяла нощ не спиш, за да намериш ценни сведения, намерих точно стаята, чиито прозорци гледат към мястото на убийството… Изобщо можеш ли да ми обясниш какво става?
— За страната ли питаш, или за органите на правосъдието? „Всичко се обърка, кому ли да кажа, че цял леденея…“ — изрецитира той любимия си Манделщам.
— Аз отдавна съм започнал да откачам и процесът се засилва — оплаках се. — Скоро спах с едно очарователно момиче, което може да ми бъде дъщеря. Вместо да го разпитам. И то ми плати петстотин долара за нощта, за да мога да откупя куршума от братята славяни в Украйна. Макар този куршум да е пронизал тилната кост на техния другар по борба…