Костя уморено потърка носа си.
— Е, пак може да се погледне в стаята — рече той. — По-щателно. Като се обърне внимание на прозореца… Неговите момчета не те ли слушат? Не изпълняват ли задачите ти?
— Имат си достатъчно началници. Какво гледаш? Не съм създал аз тази ведомственост. Няма го началникът им Грязнов, а ти не координираш добре усилията на прокуратурата и милицията.
Той кимна мълчаливо, като продължаваше да пие чай и не обръщаше внимание на войнственото ми настроение.
— Днес е шестият ден от убийството на телохранителя на премиера — каза той. — Или петият?
— Сега ще трябва да седнем и да чакаме кога ще пушнат следващия. Специално ли прави така този убиец, или… Да ни изкара от нерви. За да викнем: хайде, не ни измъчвай повече, гръмвай следващия! Тогава ще ни олекне.
— А ти си наркоман — рече Костя благодушно. — Не съм знаел. Значи сега си в наркотична криза?
— Имам чувството, че се разправяме с Робин Худ, който е решил да почисти човечеството преди Страшния съд — отвърнах аз. — Можем ли да разберем какви прегрешения има телохранителят? Моят Могилинец провери за Салуцки: тъмна Индия, само търговски тайни. В това не изоставаме от Швейцария. Ще помогнеш ли? Поне някоя сламчица да намерим.
Той кимна. После се надигна от мястото си. Стегнат, сериозен, елегантен.
— Друго нещо? — попита той. — Казвай. Или ми звънни, когато решиш.
— После — обещах. — Все после. След поредното убийство. Малко остава да чакаме.
Когато си замина, започнах да кръстосвам стаята от единия край до другия и крясках на всички, които надничаха при мен. Бях бесен от безсилие. За месец и половина само един факт. Идентифицирали сме само два куршума. Поне това се потвърди… И нищо повече? Значи този тип се мотае през границите с две винтовки, гърми, когото иска… Обществеността ни тъпче в краката си, делото е под контрола на всеки, който може да го заяви публично. Засега се браня успешно от пресата, понеже последните убийства са станали зад свещените граници. Остава Горюнов с неговите страхове. Неприятен тип, макар сигурно да е харесван от дамите.
Слава го е разпитал добре. Така че онзи е поискал тайм аут.
Седмицата вече свърши. Има убит, но не е Горюнов. Би трябвало да се успокои. Ех, сега да му покажем фоторобота! Странно, че не помислих по-рано за това. Никакви разпити. Познавате ли го, или не го познавате? Във ваш интерес е да кажете истината. Но къде да го търсим? Сега трябва да е на работа. Съветва генерала, заместник-министъра, къде да изпрати този или онзи корпус или дивизия. Или с какво да ги въоръжи. Или с какво да ги нахрани… Каква гадост! Трябваше да се сетя. Горюнов размества армиите по картата, а генералът стои до бюрото и слуша смирено…
Сигурно го съветва откъде да намери тухли и цимент за проклетата си вила, от която мечтаех да му помогна да се избави, но не успях.
Като си мърморех всякакви такива неудоволствия, набрах служебния номер на Горюнов и замрях в очакване. Хайде, отговори, недей да мълчиш. Изругах Лара, когато надникна през вратата, и махнах с ръка: не ми е до теб!
— На телефона капитан Селезньов — отговори вежлив глас.
— Търся Сергей Андреевич Горюнов! — казах аз.
— Кой го търси? — попита вежливо същият глас.
— От Главна прокуратура. Старши следователят по особено важни дела старши съветник от правосъдието Турецки.
Той се смути, явно провери номера ми по индикатора си.
— Сергей Андреевич отсъства. Взе си двуседмична отпуска.
— Кога… — изтръпнах. — Отдавна ли?
— Завчера.
— В Москва ли е? — попитах и все още се надявах, че Горюнов живее в Тьошти Стан, пазен от специалните части.
— Не, както винаги почива на Алтай, в гората. Там са любимите му места. Кара байдарка, ходи на лов… Ще се обади, какво да му предам?
— Че плаче за затвора! — не се сдържах. — Или за гроба! Да си избира. Иначе ще го доставим направо от тайгата под конвой!
Тракнах слушалката. Това беше излишно. Сигурно капитан Селезньов ще доложи на Горюнов, че съм го търсил. И току-виж Горюнов си продължи отпуската до безкрай.
Но какво става? Непрекъснато закъснявам. С един или два дена. Или с един ход. Непрекъснато ме изпреварват. На мястото на главния прокурор щях да поставя въпроса за моето служебно несъответствие.