Например само за този разговор. Ах, ние излязохме от кожата си! Свикнали сме всичко да разкриваме като по ноти! Не сме свикнали да губим! Затова трябва да си признаем: стареем значи.
Всичко ми се изплъзва. Нищо не мога да направя. Само преди два дена Горюнов беше в Москва. Какво ми пречеше да му покажа готовия с Божията помощ фоторобот?
Трябва да се овладея и да спра с капризите.
Пак избрах номера на Горюнов.
— На телефона капитан Селезньов.
— Пак съм аз… — казах смутено.
— Извинете, но кой бяхте? — се поинтересува вежливо капитанът.
Добре, че не затвори.
— От Главна прокуратура. Извинете, че ви наговорих едни. Но работата си е работа, нали разбирате? Трябва ми спешно.
Дори повече от спешно.
— Кога? — осведоми се след пауза капитанът.
— Още вчера — отговорих.
— Ясно. Та какво трябва да му предам?
— Първо, не това, което ви наговорих. Второ, в негов интерес е да се свърже с нас. Нека си почива, където си почива, но непременно да намери възможност да се свърже с мен.
— А нещо…
— Не, нищо. Той е чист. Просто ни трябва като свидетел — нищо повече.
— Ще предам — каза вежливият капитан и затвори телефона.
2.
През нощта в семейната казарма лейтенант Тягунов изясняваше отношенията си с младата съпруга. Предимно шепнешком.
— Какво, ще ме затвориш тук ли? — попита Ала.
— Може ли да те затвори човек…
— Ама, Павлик, тук е толкова скучно. Не споря, ще дойда с теб дори на края на света, както ти обещах… Но все пак съм завършила Музикалнопедагогическия институт „Гнесини“. Ще го направя, когато те видя министър или маршал! А докато си лейтенант — ще правя това, което искам. Разбра ли?
Изведнъж двамата трепнаха от смеха, който долетя зад шперплатовите преградки. Бяха забравили за тях.
— Какво й се приискало! — чуха отляво. — Маршал. — Аз моя старшина не мога да го направя.
— Не можеш ти! — отговаряха отдясно. — На твоя лейтенант татенцето не е генерал, а ти отказваш на писаря… А той хареса ли някого, може и генерал да го направи. И никого няма да пита.
Ала прихна, притисна се по-силно до мъжа си. Ах, къде се озоваха! Всички чуват всичко. Не може да имаш никакъв личен живот.
В този момент под прозореца чуха звън на китара. Някой запя „Серенада“ от Шуберт.
Ала се надигна на лакът.
— Боже, Шуберт? В тази дупка? Кой пее?
— Говорим за вълка… — измърмори мъжкият глас отдясно. — Нашият писар, кой друг. Щом хареса новичката, веднага почва серенадите.
— Значи те е харесал! — заявяват тържествено отляво. — Твоят Павлик ще стане маршал, няма начин.
Жените вече се кискаха завистливо. Ала стана като омагьосана и отиде до отворения прозорец. Сребърната луна я огряваше от главата до петите. Беше с дълга до земята бяла нощница. Павел неволно погледна жена си. Сякаш плуваше по вълните, обляна в лунна светлина. И зад преградките също утихнаха, заслушани в пеенето.
Ала седна на перваза и започна да тананика, отначало тихо, а после все по-високо и вече звучеше дует, хармоничен и професионален.
Ала не видя как долу в храстите се крият и въздишат същите войничета, които я возиха днес на бронетранспортьора си, а после не можаха да заспят и дойдоха тук, за да погледнат крадешком своята божествена спътничка. И я видяха на прозореца полуоблечена.
Най-сетне Павел скочи, пропъди вцепенението от себе си, отиде до прозореца и хвана жена си за ръката. Тя го прегърна покорно през врата, като продължаваше да тананика.
— Ах, каква нощ! И тази песен…
Павел я сложи внимателно в леглото, отиде до прозореца, за да го притвори, и потрепери от изненада: в упор го гледаше някаква възрастна жена по пеньоар и с ролки на косата.
— О, само не ги прекъсвайте! Не им пречете. Толкова е хубаво, не чувате ли? — Тя наведе глава на една страна, заслушана в невидимия певец, който сега пееше сам.
Павел се намръщи, сякаш го болеше зъб. Къде попаднаха?
— Извинете, но вие коя сте и какво искате?
— Не ме познавате още, дойдохте съвсем скоро, вчера, но аз знам всичко за вас и за очарователната ви съпруга. Излиза, че имала такъв прекрасен глас… Аз съм библиотекарката, Аглая Степановна се казвам, мечтая да създам в нашата част културно огнище, което да привлича хората. А сега виждам, че може да стане малък оперен театър, като имаме такива гласове…