— Сега ще кажат: липсата на финансиране — въздъхна някой отзад и всички се засмяха тъжно.
— Точно така! — не издържах аз. — Началникът на МУР, член на моята група, в момента е в Барнаул, трети ден не може нито да си тръгне, нито да закуси. Защото е свършил парите си, изхарчени за получаване на веществени доказателства, с други думи — за предметите, върху които са открити, следи от ръцете на предполагаемите убийци. До ден-днешен не можем да откупим куршума, поразил по същия начин един националист от Украйна, защото колегите му са поискали за него петстотин долара залог. А как да сравним куршумите, по всичко изглежда, че са изстреляни от едно и също оръжие?
— Какво ви казах! — обади се пак същият глас от задните редици, но този път без особен успех.
— Не разбирам за какво говорите? — попита недоволно министърът на вътрешните работи и погледна главния прокурор. — Другарят има нужда да оправдае собствената си несъстоятелност. Не може ли повдигнатият въпрос да се реши на съответното равнище и в работен порядък?
Всички закимаха дружно. Тук един след друг убиват хора, все ценни кадри, а този от особено важните решил да използва благоприятните обстоятелства за свои интереси.
Костя се наведе над ухото ми:
— Изпроси ли си го? Сега разкажи как изкара парите за куршума.
— Може ли да попитам другаря… Турецки? — Шефът на сигурността поиска разрешение от главния. — Колко жертви са паднали от ръката на предполагаемия убиец или убийци?
Трябваше да знае цялата информация служебно.
— Днес шестата — отговорих.
— По-конкретно, какви хора са? — Главният се усмихна едва забележимо. Явно ни съчувстваше.
— Шест човека! — изрече възмутено вътрешният министър.
Това можеше да означава само едно: и още не сте ги отстранили?
На устата ми беше да кажа, че тъкмо МВР отговаря на първо място за разкриваемостта на убийствата, и да напомня, ако не знае, че в моята група работят и негови сътрудници начело с Грязнов. Именно Грязнов сега мизерства на барнаулската гара.
— Пръв бе убит банкерът Салуцки — започнах спокойно аз. — После прессекретарят на вицепремиера, после полевият командир на чеченските сепаратисти, после украинският националист Меланчук…
— Тези си го заслужаваха — кимна вътрешният министър. — Меланчук агитираше и събираше доброволци за Чечня.
Както го гледах, и се запънах. Ето ти новост. Не съм обърнал внимание… Пак Чечня!
— После по същия начин е убит телохранителят на премиер-министъра на Турция — обадих се аз. — Може да е случайност.
— Тук мога да подскажа — прекъсна ме шефът на сигурността. — Това е доверено лице на премиера, най-близкият му помощник. Между другото, миналата есен идва в Чечня. После натам потекоха пари и оръжие.
— С една дума, оформя се някаква закономерност? — рече главният.
Министрите се спогледаха, заместниците им наведоха очи.
— Да не искате да кажете, че нашите помощници, които падат по същия начин убити, могат да се поставят наравно с тия деятели? — попита ръководителят на Министерството на вътрешните работи и кой знае защо се обърна към мен.
— Съвсем не твърдим подобно нещо — отговори вместо мен Костя. — Засега можем само да констатираме фактите.
Почувствах, че някъде по високото нещо започна да се сгъстява и оформя. Наистина, какво общо има между убития банкер, двамата помощници на министри и убитите от същата ръка или по същия начин? Ако започнеш да се ровиш, като нищо може да си изкопаеш собствения гроб или гроба на кариерата си.
— Какво знаете за убиеца? — попита министърът на вътрешните работи, като прекъсна продължилото мълчание.
— Фоторобот — казах и кой знае защо извадих едно копие от куфарчето си.
Веднага го грабнаха от ръцете ми и листът тръгна по редиците. Сякаш са могли да видят това лице така, както си седят в министерствата.
Празно любопитство, нищо повече…
— Та аз го познавам! — изведнъж възкликна министърът на отбраната, който до този момент мълчеше. — Само не мога да си спомня откъде. Не ми ли вярвате? Съвсем скоро го видях! Казахте — той се обърна към мен, — че ваш колега сега е в Барнаул със снимката на предполагаемия килър и не може да излети…
— Не може да отпътува — уточни министърът на вътрешните работи. — Разпореди се да го качат на изтребител. И право тук!
Всички започнаха да се усмихват. Ех, че го каза. Сега ще стане ясно, че няма гориво, резервни части, че финансите са недостатъчни.