— Нещо повече. — Саша се прозина. — Прохоров и Горюнов са служили в една и съща воинска част. Знаеш ли, като видя фоторобота, жената на Прохоров попита: кой е този?
— А така! — подсвирнах аз. — И ти си мълча?
— Не исках да те разстройвам — продължаваше Слава, като се бореше със сънливостта си. — Между другото Горюнов е бил там писар, а Прохоров — командир на взвод.
— Не ти ли се струва, че има много странни неща? — Само не заспивай. Можеш ли да говориш с мен?
— Да отложим за утре — каза той и веднага захърка.
Лара пак се подаде в кабинета. Имах усещането като че ли дава ухо на всичко, което става тук.
— Шт… — допрях пръст до устните си. — Не виждаш ли — преуморен е.
— Каква миризма се носи покрай него! — Тя смешно сбърчи нослето си (дори ми се прииска да го целуна). Изправих се, за да притворя вратата.
— Не знаеш още някои работи — съвсем ясно промълви Слава, без да отваря очи, когато сложих ръцете си на раменете на Лара.
Веднага ги свалих, сякаш на вратата е застанала жена ми.
— Пак там е служил синът на генерал Тягунов, когото те молиха да търсиш — каза Слава и отново захърка.
Седнах на бюрото и забарабаних отгоре с пръсти. Посочих с очи вратата на Лара. Трябваше да си събера мислите.
Какво става? Днес министърът на отбраната позна човека от фоторобота, виждал го е някога. Разбирам от вазомоторни реакции. Той не очакваше да го види. И беше поразен като мен, когато помислих, че вече съм срещал някъде този юнак. Само не мога да си спомня къде. А трябва. По-нататък. Двамата с министъра нямаме и не може да имаме общи познати. Не сме се засичали никъде, освен на съвещанията при главния прокурор. Тогава общите познати се изключват. Но има и друго. Този килър е минал пред очите му, а също пред моите. Може да е било за кратко време, но се е мярнал. Тогава къде и как е могло да стане?
Повървях из кабинета. Хъркането на просналия се в креслото Слава Грязнов ми пречеше и отвличаше.
Трябва отново да се обмисли много добре всичко. Изясниха се интересни неща. Благодаря на спящия в креслото ми Слава Грязнов. И тъй, офицерите са служили в една военна част. Затова ли писарят на полка става помощник на заместник-министъра на отбраната? А как се е оказал там синът на генерал Тягунов? По дяволите, какво се крие зад това?
На вратата се почука.
— Влезте, отключено е! — казах аз, като предположих, че е Лара. Но бе куриер от ФСС.
— Наредено ми е да ви предам заключението от балистичната експертиза от криминалната лаборатория на държавна сигурност.
— От сутрешното убийство на помощника на министъра? — попитах аз.
— Там е казано всичко — отвърна сухо куриерът и като козирува, напусна кабинета ми.
Как можах да забравя! Шести куршум за месец и половина. Остава само да ги сравним. Отворих плика с треперещи пръсти. Предишните актове от експертизите бяха в сейфа ми. Затова като извадих актовете от сейфа и сравних с новите данни, видях характерните нарези върху снимките на извадения куршум и разбрах: първата винтовка! От която застреляха банкера Салуцки. Не можеше да има грешка. Но пак трябва да се съпостави. Сутринта ще трябва да дам на експертите от Научноизследователския институт съдебните експертизи, сега са си заминали. Постарах се да се овладея. Защото се развълнувах прекалено много. Две винтовки.
Излиза, че килърът се шляе из градове и села с две винтовки? Или просто ги сменя след всяко убийство? Какво дава това? Същото, което и изстрелът под основата на черепа от голямо разстояние. Тоест печели време. Не е глупав, трябва да разбира, че някога ще се разкрие.
Той или си е набелязал ограничени цели, или се старае да натръшка колкото се може повече, преди да го разкрият. И пак е в Москва… Къде ще се окаже по-късно?
И кой е следващият в списъка му?
За тази цел трябва първо да разбера какво ги свързва? Имам предвид убитите. Ще добавя, че Горюнов, с когото заподозреният в убийствата е служил в една част, се страхува от него. Защо? Това трябваше да разузнае Грязнов там, в полка, като знаеше, че Прохоров и писарят са служили заедно. Макар че роднините на безследно изчезналия Прохоров са изпързаляли Слава за солидна сума, та той затъна там, в Барнаул.
Погледнах съчувствено спящия, хъркането му тъкмо премина в мелодично подсвиркване.
Но да продължим интересните си разсъждения, казах си аз. Сега си заслужава да покажем робота не на министъра на отбраната, а на заместника му. На генерал Тягунов. Има смисъл. Синът на Тягунов е служил в същия полк. Може генералът също да е познавал по някакъв начин този Прохоров. Може да е отсядал у тях, когато е минавал през Москва, всичко се случва… Ако военният министър е виждал този офицер, то заместникът му още повече трябва да го познава. Не е изключено.