— Добре де, ще се оправим с тях… — „Бащицата“ вдигна поглед от списъците. — Ти ми кажи за другото. Обажда ли се в Москва?
— Тази нощ — въздъхна Серьожа. — Всичко е нормално, какво се вълнувате? Засега полковник Романов не е в списъците за пенсиониране. Повереният ви полк показва прекалено добри резултати по време на инспекторските проверки! Ценен кадър сте, Николай Василиевич. Министърът на отбраната няма да се раздели лесно с вас.
— Ти по-внимателно. Не можеш, без да ухапеш. И какво значи — засега?
— Ами докато тези… — Серьожа показа с брадичка през прозореца — висят тук. И не бъдат взети никакви мерки.
— Какво ще ми заповядаш, да ги разстрелям ли? — Полковникът се изчерви силно. — Говори, обаче не прекалявай! Ще ми поставя условия. Ами ако те казват, че идват да гледат офицерските жени? Ще забраниш ли? Ако техните мъже само се смеят? А ти искаш най-много, така ли?
— Кого ще разстрелвате? — В кабинета влезе Аглая Степановна, без да чука. — Бе бодра и подмладена, а зад нея вървеше омайната Ала Тягунова. И в кабинета сякаш стана по-светло, сякаш се изгладиха бръчките по усмихващото се лице на полковника.
— Какви ужасни думи говорите, Николай Василиевич! — продължаваше библиотекарката. — Вашият адаш, великият писател, нямаше да одобри!
— За кого говорите? — попита Ала и седна на стола, без да чака покана.
— Моля ти се — ужаси се Аглая Степановна. — Как можеш да питаш! Да не познаваш Гогол… Николай Василиевич, ще ви отнемем една съвсем мъничка минутка. Намерете начин да въздействате на този вироглав Белугин. Нямам думи! Отказва да извика от Барнаул акордьора за пианото и не ни дава дърводелски инструмент!
Романов погледна въпросително писаря си, после попита:
— Извинете, за какво говорите? За какво ви е инструмент? Какво, нямаме ли дърводелци в полка?
— Каним се да поставяме опера — каза Серьожа и размени поглед с Ала. — Ще си отваряме устата на фона на запис. Но все пак трябва да репетираме. Затова ни трябва акордьор.
— Ах, опера! — „Бащицата“ се плесна по челото. — Така кажете.
— Не се правете на скромен, не се правете! — Аглая Степановна се закани с пръст на Горюнов — На фона на запис… Може някой да пее така, но вие с Алочка такъв дует ще направите! И съпругата ви ще пее, Николай Василиевич. Не се съмнявайте, всички ще привлечем да участват.
— И мен ли? — „Бащицата“ притисна ръка на гърдите си. — Поне ще ме пуснете ли на репетицията?
— Разбира се, нали сте нашият меценат — изпусна се тайнствено Аглая Степановна. — Значи така да предадем на този ужасен Белугин?
— Да — кимна доволен и ухилен до ушите „бащицата“. — Още повече че наближава прегледът на художествената самодейност. Има заповед до корпуса… — Той пак погледна въпросително Серьожа.
Горюнов направи пауза и кимна. Да, което е вярно, вярно е.
Ала дръпна библиотекарката след себе си да излизат, но Аглая Степановна изведнъж страдалчески се усмихна и сложи театрално ръката на челото си.
— Ах, щях да забравя. Само че не знам дали си заслужава? Добре де, щом съм почнала, да ви отнема още една скъпоценна минутка. По-миналата нощ, когато ме осени идеята за операта, докато гледах този прекрасен дует, ме настигнаха момчета с маски… Не помня какво говореха толкова разгорещено, може да са се клели в любов към литературата, но после ме повалиха на тревата и също ми сложиха маска…
— Как? — извика Ала и притисна с длан устните си.
— Представяте ли си? — продължи библиотекарката развълнувано. — Вие сте мъже, ще ме разберете. Но пред Алочка не искам… Естествено, започнах да викам за помощ. На виковете ми се притече още един взвод. И също с противогази. Но аз не знаех, че сте започнали учения.
— И какво? — успя да каже „бащицата“.
— Ама не мога пред Алочка! — Аглая Степановна се възмути.
На сутринта личният състав на полка бе построен на плаца. С противогазите.
Покрай редиците маршируваше полковник Романов, офицерите и Аглая Степановна. От прозореца на клуба ги следяха Ала и Горюнов.
Плочата се въртеше, звучеше музиката на Верди. Дует от „Травиата“. От нажеженото небе струеше непоносима жега. Над размекнатия асфалт, където ставаше странно действие, трептеше мараня…
— Дяволска работа! — възкликна Ала. — Какво, да не иска да намери виновника по противогаза? Не знаеш ли кой го е измислил?