Ала им изпрати въздушни целувки. И момчетата вече имаха съвсем друго настроение.
Като си спомни този епизод, Серьожа се усмихна неволно. А после отидоха да се къпят на реката. Двамата. И точно до реката се натъкнаха на взводовете на лейтенантите Тягунов и Прохоров. Войниците копаят окопи, взводните със секундомери в ръце ги наблюдават — нали има състезание…
Но войниците изведнъж спряха да копаят. Гледат приближаващата се Ала, която сега е само по бански. И Горюнов съблича в движение гимнастьорката си.
— Паша! — извика на мъжа си. — Да не сте луди да копаете в тоя пек! Дай команда да отидат да се къпят!
— Не пречи! — не обърна внимание на предложението Павел. — Репетирай. Вие какво, заспахте ли?
Той се скара на войниците, а те не можеха да откъснат очи от Ала, която разплиташе разкошната си коса.
Тя видя всичко и се провикна:
— Хайде, момчета, слушайте моята команда! Всички във водата! Кой ще доплува пръв до другия бряг? — и се засили напред.
— Графинята тичаше с променено лице към езерото — тихо, но злобно произнесе Павел Тягунов, но така, че Серьожа Горюнов да го чуе. Въпреки това той също се затича към реката, като събу в движение ботушите си. Вече никой нищо не правеше. Всички само гледаха как тя умело плуваше към другия бряг, а Серьожа я догонваше.
И там, на средата на реката, тя легна по гръб и разпери ръце. Серьожа се приближи, а войниците продължиха очаровано да ги наблюдават.
Тя вдигна глава.
— Не стойте! Водата е чудна!
И тогава войниците изведнъж съблякоха изпотените гимнастьорки и ботушите, затичаха към водата и се сблъскаха.
Лейтенант Иван Прохоров погледна съчувствено лейтенант Тягунов. Само това го възпря да се присъедини към подчинените. Но все пак се наложи. Оказа се, че не всички войници умеят да плуват. Пльоснаха се във водата, увлечени от общия порив, и започнаха да пускат мехурчета, да размахват безсмислено ръце.
Горюнов видя, че лейтенантите скочиха да ги спасяват. Току-виж станало извънредно произшествие, но командирите на взводове се справиха със задълженията си.
В това време Ала изскочи на брега. Легна на пясъка напълно изтощена.
— Аз съм първа!
Серьожа помисли и легна до нея. Погледна я под вежди. После забеляза слънчеви петна като слънчевите зайчета, които се получават от оптически уреди. Значи от другия бряг ги наблюдават…
— Май твоят Паша ни гледа с бинокъла?
Тя понадигна глава, погледна нататък. Забеляза слънчевите петна.
— Първо си поеми дъх — каза му тя и пак сложи главата си на пясъка. — Нали знаеш какво трябва да бъде дишането на певеца? А ако Паша гледа, то е през мерника. Бил е първият стрелец на училището. Запомни.
Да, спомни си той. Пръв стрелец. Горюнов вървеше развълнуван по брега. И по-късно бе слушал легенди за точността на лейтенант Тягунов. Сякаш още дядо му, също генерал, водил внука си на стрелбището. Учил го да стреля. Но ако е така, защо Тягунов не започна от него? От човека, който му отне жената? От какво се е ръководел, когато е съставял списъка на жертвите? Освен турчина, украинеца и чеченеца всички са добре познати. Дори много повече…
Стоп! Може точно там да е работата? Може би там се крие закономерността, по която върви отстрелът?
— И от кого ще започне? — попита тогава той, като се надигна на лакът. — От теб или от мен?
— От теб. — Тя повдигна леко рамене и продължи да се пече със затворени очи. — Какво общо имам аз? Страх те е, нали?
Тя се протегна лениво с цяло тяло и започна да изсипва през пръстите си напечения речен пясък. За миг пръстите им се срещнаха, преплетоха се… Или само така му се стори? Не, не му се стори. Тя си дръпна ръката. Може би си спомни, че ги гледа целият полк.
— Запомни, моят Паша не се страхува от нищо и от никого — каза Ала. — И затова ще бъде маршал. С моя помощ, естествено. А ти така и ще останеш писар. Защото се страхуваш. А кое ти е зле? Всички те гледат в устата. Жените сами се хвърлят в леглото ти.
— Тук е целият кеф — съгласи се той. — Едно е, когато гледат на твоя маршал в устата, както е редно. Друго — на писаря…
— Ето какъв си бил! — Тя седна и го погледна с интерес. — Тайната власт е най-сладката! Така ли?
— Чаткаш ги нещата. — Той също седна. — Значи няма къде да се скриеш от мен.